Тази вечер, докато затваряте очи в леглото, ще ви се случи нещо странно: умът ви ще се отклони от обикновена мисъл към сън, но ще бъде невъзможно да се каже точно кога се е случило.
Склонни сме да си представяме, че границата между това да сме заспали и да сме будни е ясна: когато сме будни, мислим; когато спим, сънуваме. И все пак, в ново проучване, публикувано в Cell Reports, става ясно, че тази граница е по-пропусклива, отколкото си мислите. Можете да сънувате, преди да заспите, и да планирате деня си, след като заспите.
От мисъл до сън и всичко между тях
Помислете какво означава да сте будни. Точно сега, докато четете тези редове: звуците достигат до вас, светлината пада върху вас, платът докосва кожата ви. Вие сте закотвени в материалния свят. Сънят е донякъде обратното на това. Вие сте неподвижни, откъснати от външния свят и завладени от преживявания, изградени отвътре: сънища.
Между тези две състояния има период от време. Ние не преминаваме от едното в другото, както при щракване на превключвател на лампата. Това е постепенен преход, при който мозъчната активност се забавя, мускулите се отпускат, дишането се задълбочава. И умът не спира да функционира; той приема други форми, като произвежда мисли, свързани с отминалия или предстоящия ден, мимолетни образи, няколко откъса музика, фрагменти от сънища… Изследователите наричат това полубудно/полузаспало състояние на съзнанието „хипнагогия“.
Проблемът е, че тези преживявания са мимолетни и постоянно променящи се – трудно се описват и още по-трудно се класифицират. Как се преминава от мисъл като „Какво ще ям утре?“ до усещане като „Седя във влак, който се движи под вода“?
Досега изследователите са се опитвали да ги подреждат в категории според това какви са („Това изглежда твърде странно, значи вероятно е сън“) или според това кога се появяват („Когато се изключва всичко, което се случва по време на будно състояние“).
Резултатът е, че се знае, че през периода на заспиване в съзнанието преминава голямо разнообразие от преживявания, но не е ясно какви точно са те, нито кога и как мозъкът ги създава. Именно това се опитва да разбере новото изследване.
Нека данните да говорят
За да получат по-ясна картина, изследователите изоставят предварително дефинираните категории и оставят само данните да говорят.
За целта те записват мозъчната активност на 103 участници, докато дремват в лабораторията, използвайки електроенцефалография или ЕЕГ. Върху скалпа им са поставени електроди, които да уловят невронните сигнали и да позволят разграничаване между будно състояние (бързи алфа вълни) и лек сън (по-бавни тета и сигма вълни, с внезапни много бавни вълни и кратки ритмични избухвания, наречени сънни вретена).
Дрямката на участниците е прекъсвана със звук на няколко интервала и им е задаван много прост въпрос: „Какво ви минаваше през ума точно преди алармата?“ След това са помолени да оценят преживяването си по четири измерения: колко странно (и необичайно), колко флуидно и непрекъснато (или, напротив, фрагментирано), колко спонтанно (без волеви контрол), както и впечатлението им, че са будни или спят.
Общо са събрани 375 преживявания в периода на заспиване. Вместо изследователите сами да решават какво се счита за сън и какво за будна мисъл, те използват алгоритъм за машинно обучение, за да групират тези преживявания в „психични състояния“, без предварително да дефинират какви трябва да бъдат.
Вземайки предвид оценките на участниците по всичките четири измерения, алгоритъмът е търсил групи от преживявания, които си приличат. Следващият въпрос възниква естествено: в кой момент между будността и съня възниква всяко от тези състояния?
Сънувам, докато съм буден, мисля, докато спя
Тук резултатите са доста изненадващи. Вместо очаквания прост сценарий – рационални мисли по време на будност, странни образи по време на сън – четирите състояния се появяват навсякъде (по време на будност, заспиване и по време на по-стабилен сън ). Това, което преминава през ума ни, не е продиктувано от това дали сме будни или спим.
Някои случаи се оказват дори парадоксални. Един участник, докато е напълно буден (алфа вълни на ЕЕГ, признак за будност), съобщава: „Мравки се катереха по мен с кръстословици на заден план.“ Друг участник, в състояние на стабилен сън, просто казва: „Мислех си за работа.“ Сънуваме преди да заспим и размишляваме дори докато спим.
Изследователите искат да разберат още нещо – мозъкът не функционира по един и същи начин по време на будност и сън; по време на сън той се забавя, синхронизира се. Как тогава е възможно съноподобно преживяване да възникне едновременно в будно състояние и насън?
Ето защо решават да увеличат мащаба: по-кратки времеви прозорци за улавяне на бързи промени в мозъчните вълни, 64 електрода за прецизно покриване на кората на главния мозък и по-фини показатели за мозъчните сигнали от традиционно използваните.
Откритията показват мозъчни сигнатури на психични състояния. Съноподобните образи, например, са съпроводени от по-слаба комуникация между отдалечени мозъчни области, сякаш тези области на мозъка са по-малко способни да общуват помежду си. Ключовият момент: тези сигнатури са едни и същи, независимо дали човекът е буден или спи. С други думи, мозъкът може да произведе един и същ тип психични преживяване, независимо от състоянието на бдителност.
А вие? Какво ви минава през ума, докато заспивате? Тези резултати повдигат следните също толкова интересни въпроси: Всички ние ли имаме едни и същи психични преживявания? В един и същи ред ли са те? И казва ли ни това нещо повече за това кои сме?
За да разберат повече по темата, изследователите разработват Drifting Minds – онлайн въпросник с продължителност около двадесет минути, който изследва психични преживявания на хората по време на периода на заспиване. Близо 5000 души от пет континента вече са взели участие. Целта е да се идентифицират профилите на заспиване в популацията и да се види дали те зависят от възраст, пол и култура, но също така дали са свързани с черти като креативност, тревожност, способност за мисловно представяне или качество на съня.
В края на въпросника ще откриете собствения си профил на заспиване и ще можете да се сравните с този на другите. Участвайте тук!
Дълбоко в себе си всички се опитваме да разберем какво генерира мозъкът ни в тази „междинна“ зона и какво казва това за нас. Така че тази вечер, докато затваряте очи и отново преминавате през този странен коридор. Обърнете внимание на този момент и на това, което минава през ума ви точно преди да се унесете…
Източник: Nicolas Decat, Doctorant, Sorbonne Université; Delphine Oudiette, Chercheure en neurosciences cognitives, Inserm/The Conversation
