Симеон Дянков е един от най-добрите български финансисти. Бил е заместник министър-председател и министър на финансите на България. Той е сред първите 5% икономисти в света по брой публикации и цитирания.
През май 2012 Симеон Дянков е избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), като за първи път от създаването на банката през 1991 за председател е избран представител на бивша социалистическа страна, а през юни 2012 е поканен за член на Консултативния съвет в областта на науката и знанието на Световната банка.
Какво е Вашето мнение относно предстоящата криза, за която се говори? Как бихте оценили въздействието й върху световната икономика и какви мерки биха могли да се предприемат за справяне с нея?
Бих започнал с това, че световна икономическа криза едва ли ще има. Това по-скоро е поредното говорене за криза, но реално има достатъчно финансов ресурс в банките и фирмите в световен мащаб, така че да се избегне световна икономическа криза.
Казвам това, защото след пандемията от Covid-19 централните банки на големите държави (САЩ, Великобритания, ЕС, Япония, Китай) сложиха толкова много ликвидност (пари в съответните икономики), че тази обикновена характеристика на криза – банковия сектор да се свие рязко, няма как да се случи в настоящия момент. Да, лихвените проценти тръгнаха нагоре, но от нулеви стойности. Това ще затегне пазара до някаква степен, но тези бизнеси, които работят добре и са част от глобалната търговия, ще продължат да се развиват.
Така че можем да кажем, че не се задава глобална икономическа криза, а по-скоро ни очаква известно забавяне.
Каква е текущата икономическа ситуация в България и какви прогнози или тенденции виждате до края на годината? Как се отразяват глобалните фактори върху икономическото развитие и стабилността у нас?
България е в малко по-различна ситуация, защото заради политическата несигурност през последните 2 години, реално не се харчат пари от Европейски фондове. Това означава, че големите проекти, които трябва да се финансират от Европа, не вървят. Говоря главно за инфраструктура, но също така и за социални проекти, проекти в енергийния сектор. Така че ще има сектори, които ще изпитат сериозни затруднения тази година, но като цяло икономическа криза в България също няма да има.
До скоро всички погледи бяха насочени към инфлацията, която макар че пада навсякъде по света, в България упорито се задържа на двуцифрени стойности. Хората сякаш свикнаха с тази инфлация и се поуспокоиха, но инфлацията у нас, която до началото на този месец беше някъде около 12%, всъщност е много висока. За сравнение в САЩ инфлацията за същия период (първите 4 месеца на годината) падна под 5%, докато в Еврозоната, в която за съжаление ние все още не сме, тя е под 7%. Тоест ние в България продължаваме да имаме с около 5 пункта по-висока инфлация от Еврозоната. Тя ще продължи да пада постепенно през тази година, но според мен ще се задържи някъде в порядъка на 8-8.5%, много над тази в Еврозоната и САЩ, които до голяма степен определят икономическия и финансовия растеж в света, разбира се с Китай, който имаше по-малка инфлация. Това е така, защото миналата година имаше големи манипулации в цените в някои сектори (енергиен, хранителен, транспортен) и разбира се политическата несигурност, която продължава.
От гледна точка на растежа, той ще е около 1.5%. Това е долу-горе и това, което показва Международния валутен фонд. В последния си доклад, в края на април, Европейската комисия също каза точно 1.5%, но този процент и половина е много разноцветен. Това означава, че в някои сектори ще има значителен спад, докато в други ще има много значителен растеж.
Относно глобалните фактори, обикновено те идват със закъснение при нас и за България, те идват от Европа и най-вече от Германия, която продължава да ни е най-сериозния икономически пазар – и като внос, и като износ. В Германия започна да се чувства забавяне още в края на миналата година, така че тя всъщност влезе в рецесия в последното тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на тази година. Малка рецесия, но се забеляза – влезе в отрицателен икономически растеж. Това няма как да не се усети у нас и това (и следващото тримесечие) някои основни сектори ще се забавят, но в България имаме и циклично действие на икономиката, с няколко сектора като туризъм и селско стопанство, които се изявяват най-вече лятото и ранната есен. От там България печели близо 20% от БВП, а тази година тези сектори ще се развиват добре.
В заключение можем да кажем, че България няма да се развива зле икономически тази и следващата година, просто някои сектори ще изпитват сериозни затруднения, за сметка на други, които ще са в растеж.
Кои сектори на икономиката са най-уязвими и кои имат потенциал за растеж? Какви мерки и икономически политики са необходими за стимулиране на икономическото възстановяване?
Както вече споменах по-рано, последните 2 години в България не се харчат пари от Европейски фондове, което спира големите проекти, които трябва да се финансират от Европа. Това поставя определени сектори като инфраструктура (строителство) в доста трудна ситуация и тази година при тях не само ще станем свидетели на забавяне, но и на отрицателен растеж. Други сектори, които ще изпитат сериозни трудности през тази година са хранителната промишленост, енергийния сектор, в които миналата година наблюдавахме много високи цени на глобално ниво. В България производителите се възползваха от това и вдигнаха много цените, много повече, отколкото на европейско ниво и следователно тези сектори – енергийният, хранителният и до някаква степен транспортният, ще минат към отрицателен растеж. Те са важни за България – секторът строителството е близо 8% от БВП, енергийният също е някъде около 7% от БВП, затова и като цяло в страната ще има нисък растеж тази година.
От друга страна сектори, които не разчитат на Европейски фондове и не се занимават с големи инфраструктурни проекти, а в България имаме много такива сектори – IT сектора, мебелно производство, селско стопанство, туризъм (където се очаква рекордна година), тези сектори тази година ще вървят добре и се очаква 20-30% растеж.
Когато става дума за какви действия, които могат да се предприемат, за да се подпомогнат уязвимите сектори, надеждите са за редовно правителство, за да могат евросредствата да тръгнат. Когато това се случи, секторите, които в момента циклят като строителството и енергетиката, особено алтернативната енергетика, също ще тръгнат напред.
Друго, което трябва да се спомене, е „Плана за възстановяване и развитие“, който влияе не само на строителния сектор, но и на енергийния, транспортния и селскостопанския. Той стана нарицателен в България – трябваше да тръгне още през 2020 година, но виждаме, че 3 години по-късно ние все още нямаме завършен план. Това трябваше да стане до края на април, но не се случи, което означава, че до края на тази година ние няма да получим никакви пари по него, защото там има технически период на одобряване на проекти.
По другите части на европейските проекти обаче можем да получим пари за строителство – за магистрали, в социалната част има близо 3 млрд. лева, които могат да се усвоят и трябва да се работи за това.
Какви съвети бихте дали на бизнес лидерите за адаптиране към промените и извличане на ползи от тази сложна икономическа обстановка?
Икономическата обстановка е по-скоро пъстра и в зависимост от сектора, в който се намирате, можете да имате сериозни трудности или значителен растеж тази година. От тази гледна точка, първият ми съвет е повече диверсификация, доколкото е възможно, разбира се. В България бизнесът се е научил (най-вече заради трудностите на прехода, последните вече 3 десетилетия) да не работи само в един сектор, а да гледа в различни сектори. Тоест ако се занимавате със строителство, е хубаво да имате и бизнес, свързан с туризма.
Вторият съвет е свързан с нещо, за което вече споменах – лихвените проценти, които вече започнаха да се вдигат и у нас, с известно забавяне. От тази гледна точка, ако имате някакви добри проекти, които вече са разработени и стоят на масата, а вие се чудите дали да вървите напред и да ги финансирате, взимайки кредит. Сега е моментът за кредити, защото те ще станат по-скъпи бързо и дълго време ще се задържат така. Това е самото начало на един сравнително дълъг процес на увеличаване на лихвените проценти, за да стигнат до нормалните си исторически стойности, които са близо двойно по-високи, отколкото са сега.
Третият съвет е свързан с новите възможности, които се отварят в тази икономическа обстановка. Нашата икономика значително зависеше от търговия на изток, отчасти с Украйна, отчасти с Русия. Тази търговия дълго няма да е такава, каквато е била в миналото и следователно трябва да се откриват нови пазари и за внос, и за износ.
На база на Вашия опит и експертиза в областта на финансите, какъв съвет бихте дали на обикновените граждани относно методи и стратегии, които могат да използват за съхраняване и умножаване на своите спестявания в настоящата икономическа обстановка?
В световния валутен пазар и в пазара на активи (особено за жилища и земи) в момента върви един процес на преориентиране.
Да започнем с валутния пазар, миналата и в началото на тази година имаше рязък спад на еврото, а и на всички валути, спрямо долара. Тази година еврото се поуспокоява и според мен някъде от средата на тази година ще си заеме нормалните исторически стойности спрямо долара. Тоест еврото ще се засили и от тази гледна точка, ако се чудите в каква валута да си държите спестяванията, тази година (за разлика от предходната) еврото ще става по-стабилната валута. Доларът пък започва да изпитва някои естествени трудности от една страна, от друга – просто се отива към историческото ниво, така че еврото ще е стабилна валута от средата на тази година и за напред.
От гледна точка на активи – говорихме вече за лихвените проценти и кредитите. Това важи и за домакинствата. Ако имате нужда от кредит и се чудите дали да го вземете сега или след 1-2 години, вземете го сега, защото лихвите не само ще се качват, но и ще останат на по-високо ниво. Последните 5 години лихвите бяха на неестествено ниски нива, заради голямата ликвидност на банковия сектор по света и в България.
Извън това, у нас голямата част от парите на хората са в някакви активи – жилища, земи, което ги поставя в добра ситуация, защото цената на земята (за строителство, за селско-стопанство) ще продължи да се увеличава, просто защото това е един сигурен начин да вървим към цени, които са средноевропейски. Този растеж в България се забелязва дори в кризите и ще продължи да е факт, може би още едно десетилетие. Така че ако имате земи и имоти, сте в добра ситуация, ако нямате – купувайте.
Хората може би очакват цените на жилищата в България да започнат да падат, но това няма да стане. Има две основни сили, които противодействат на това – първата и по-значителната е свързана със земите, където бизнес активите и домакинските активи са общ европейски пазар и той зависи донякъде от влизането ни в Еврозоната, но и от процента на европейските банки в съответната държава. В България новата част на нашето банкиране са европейски банки, които използват същите методи, както банките в останалата част на Европа, за да остойностяват този тип активи (земи, жилища). От тази гледна точка има един естествен стремеж, който не зависи от това кой е на власт, да се върви към средноевропейски цени – това зависи от застраховките (най-общо казано) в банковия сектор, от самия начин на оценяване и това означава, че цените на тези активи в България ще се покачват, за да стигнат до европейските. Така че инвестирането в имот в момента е изгодно и ще бъде изгодно още 8-10 години, докато стигнем общоевропейските цени.
А ако влезем в Еврозоната (което изглежда по-далечна цел, отколкото беше преди година) има редица изследвания в страни, които са влезли преди нас, че заради самото влизане европейските банки много по-лесно използват този тип активи за вземане на кредити. От тази гледна точка се очаква в един период от около 3 години след влизането на България в Еврозоната, цените на този тип активи (земя и жилища) да скочи допълнително с около 30%. Така че тези, които имат жилища и земя (а България е изключение в Европа, когато става дума за процента от хора, които разполагат със собствени жилища – близо 90 % от домакинствата у нас, за сравнение в Средна Европа, Словакия, Словения е под 50%), трябва да са много „За“ това България да влезе в Еврозоната.
Така че, ако трябва хората да научат нещо от този наш разговор е, че ако имат собствено жилище или земя, трябва да гласуват за това България да влезе в Еврозоната, за да спечелят в рамките на 3 години, допълнителни 30% към цената им.
