Модата и комфортът рядко вървят ръка за ръка. Стремежът да бъдем в крак с най-новите тенденции често означава да правим компромис със собственото си удобство, а понякога дори и със здравето си. Днес това личи при тенденции като силно пристягащото оформящо бельо, ултратънките балетни обувки или огромните чанти, които могат да причинят дискомфорт и физически проблеми.
В исторически план обаче модата е стигала много по-далеч – някои от най-популярните тенденции през различни епохи не само са били неудобни, но са излагали живота на хората на реален риск.
Ето шест от най-опасните модни тенденции в историята, които показват колко висока цена е плащана понякога в името на красотата.
- Опасният чар на стилето
Когато обувките на висок ток тип „стилето“ се появявили през 50-те години на ХХ век, те бързо се превърнали в модна сензация. За мнозина високите тънки токчета олицетворявали женственост, елегантност и увереност, а допълнителната височина, която придавали, допринесла за популярността им. Други обаче ги намирали за неудобни и трудни за носене, особено при продължително ходене.
Скоро се появили и първите опасения относно потенциалната вреда от високите токчета. През 1953 г. британското списание за фотожурналистика Picture Post публикувало статия, озаглавена „Опасностите от токчетата стилето“, в която се цитирали опасенията на лекарите относно бъдещите опасности, които носенето на тези обувки може да донесе, от изкривени глезени до счупени кости.
Десетилетия по-късно опасенията относно вредния характер на обувките с високи токчета продължават. Проучванията показват, че има пряка връзка между носенето на високи токчета и мускулно-скелетните травми.
Въпреки това, не само носенето на високи токчета е опасно. През 2016 г. The Telegraph съобщава, че обувки тип „стилето“ са били използвани като оръжие при стотици нападения. През 2013 г. американката Ана Трухильо, получила прозвището „Stiletto Killer“ („Убийцата със стилето“), е осъдена на доживотен затвор, след като убила приятеля си, нанасяйки му 25 удара със синя обувка на висок ток тип „стилето“.
- Смъртоносен корсет
Корсетът има дълга и често противоречива история, която може да се проследи векове назад. От XVI век той е бил долна дреха, изработена от китова кост, а понякога и от стомана, която е била използвана за оформяне на талията. Но през годините все по-често се повдигали опасения относно потенциалните вреди от носенето на корсети – особено от практиката на „стегнато връзване“.
Например, през 1793 г. немският лекар и анатом Самуел Томас фон Зьомеринг публикувал книга, в която обсъждал опасенията си относно продължителното стегнато връзване. В нея той пише, че тази практика може да компресира ребрата и други вътрешни органи и да причини деформации на гръдния кош.
През юни 1890 г. списание „Ланцет“ публикувало статия, осветяваща опустошителните последици от тесните корсети – включително причиняване на счупени ребра, увредени органи, затруднено дишане, деформации и дори смърт.
Въпреки че тенденцията за носене на тесни корсети може да е отшумяла, все още има опасения относно въздействието, което по-модерните версии под формата на оформящо бельо могат да окажат върху тялото. Изследванията показват, че носенето на тесни дрехи може да има вредно въздействие върху дишането.
- Отровни рокли
По време на Викторианската епоха се появила смъртоносна тенденция за специфичен нюанс на изумрудено зелено, който станал популярен за тъкани, мебели и мода. Но зеленото било труден цвят за производство. За да постигнат този ярък и модерен оттенък, викторианските шивачки използвали специфично багрило, наречено зеленото на Шееле, което било богато на арсен.
Обществеността не е била наясно колко вредни са тези рокли, пълни с арсен, докато известният химик А. У. Хофман не публикувал статия през 1862 г., наречена „Танцът на смъртта“ , която разкрива опасната токсичност на зеленото багрило. Седмица по-късно популярното сатирично издание Punch Magazine публикува карикатура, озаглавена „Арсеновият валс“, в която бил изобразен скелет в бална рокля.
Смъртоносните последици от носенето на тези рокли включвали язви, органна недостатъчност и смърт. Младите жени, които са изработвали тези рокли във фабрики, също са изпитвали симптоми като открити рани, конвулсии, повръщане и дори смърт.
- Токсична козметика
Кралица Елизабет I е била известна с порцелановия си тен, който по онова време е бил смятан за белег за красота и статус. Зад този идеализиран образ обаче се криела по-мрачна история – гримът, който тя използвала, за да постигне характерната си визия, вероятно е служил и за прикриване на белезите от едра шарка, останали по кожата ѝ.
За постигането на бледия си тен кралицата използвала т.нар. венециански церус – козметичен продукт на основата на олово. Смята се, че продължителната употреба на този тип грим, вероятно е станала причина за здравословните проблеми, свързвани с последните години от живота ѝ. Последни изследвания показват, че рецептата, използвана за белия грим на Елизабет I, е включвала смес от олово и бял оцет, което е улеснявало проникването на оловото в организма в по-големи количества в сравнение с други разновидности на венецианския церус.
Използването на оловни пигменти в козметиката има дълга история. Древните египтяни, включително Клеопатра, са използвали очна линия „Kohl“ – тъмен пигмент, който често е съдържал съединения на оловото. Макар днес оловото да е известно като токсичен елемент, по-нови изследвания показват, че някои от тези съединения може да са имали и защитен ефект, като са стимулирали имунната реакция на кожата и са помагали за предотвратяване на определени очни инфекции.
- Опасна прическа
Косата, която от векове е символ на красота, статус и индивидуалност, също е била в центъра на редица опасни модни тенденции.
Един от примерите е прическата „Помпадур“ от началото на XX век – стил, получил името си от френската придворна дама от XVIII век, мадам дьо Помпадур. За постигането на характерния голям обем често се използвали помади и козметични продукти, съдържащи олово – съставка, която по-късно е установено, че крие сериозни рискове за здравето.
Още по-необичайна и опасна тенденция се появява в началото на XX век с навлизането на продуктите, съдържащи радий. Тоници и масла за коса, обогатени с радиоактивния елемент, били рекламирани като средства за стимулиране на растежа и лечение на пърхот. Някои дори стигнали дотам да втриват радий в косата си с надеждата тя да придобие мистериозен блясък в тъмното.
По-късно станало ясно, че продължителното излагане на радий може да има тежки последици за организма, включително увреждания на костите и кръвотворната система, които могат да се проявят години след употребата.
- Запалими влакна
През 1871 г. младите полусестри на писателя Оскар Уайлд присъствали на Хелоуин парти в Ирландия. Като част от висшето общество, те били облечени според последната мода за времето – с обемни кринолинови рокли, поддържани от метални обръчи, които придавали впечатляващ силует на полите.
По време на танците обаче широките им рокли се превърнали в смъртоносен капан. Платът се доближил до пламъците на свещи и се запалил, а двете млади жени загинали трагично.
Техният случай не е изолиран. През Викторианската епоха десетки, а според някои исторически сведения дори хиляди жени, са пострадали или са загинали заради леснозапалимите кринолинови поли.
Кринолинът се превърнал в символ на женската мода през XIX век заради начина, по който позволявал на жените да се движат по-свободно в сравнение с тежките многослойни поли от предишни периоди. Но огромният му размер имал и сериозен недостатък – дрехата била неудобна, трудна за контролиране и лесно се възпламенявала. През 1858 г. „Ню Йорк Таймс“ дори съобщава за множество случаи на смърт, свързани с тази мода.
Историята на кринолина показва, че модата не винаги е била само въпрос на стил и красота. Понякога стремежът към идеалния външен вид е носел рискове, които днес трудно можем да си представим. В сравнение с миналото съвременните тенденции изглеждат значително по-безопасни, макар че и днес комфортът и здравето често са в конфликт със стремежа да следваме модата.
Източник: Naomi Braithwaite, Associate Professor in Fashion and Material Culture, Nottingham Trent University/The Conversation
