Мобилността се развива бързо, особено в Европа, и тази трансформация не се отразява само в използваните видове превозни средства, но и в самите граждани. Мотивите, предпочитанията и социалните ценности се променят бързо.
Иновации като електрически и самоуправляващи се автомобили обещават да направят транспорта по-устойчив, ефективен и чист. В резултат на това обществените политики и дискурс сега са фокусирани върху насочването и подготовката на обществото за това ново поколение превозни средства.
През последните години обаче се наблюдава експоненциален ръст на услугите за споделено пътуване като Uber и Cabify, както и приложенията за наемане на електрически велосипеди, скутери и мотопеди като Lime, които са известни като MaaS (Mobility-as-a-Service).
Това разкрива нещо неочаквано: хората днес са по-малко загрижени за вида на превозното средство, с което пътуват, а повече за това колко полезно е то. За много от нас най-важното е просто да стигнем там, където отиваме, а не как изглеждаме, докато го правим.
Повече от технологиите, мобилността винаги се е управлявала от социални тенденции и културни норми, които се развиват с течение на времето. Следователно сегашната транспортна революция вече не зависи единствено от група инженери, а от разбирането на истинските нужди на потребителите.
Преминаване покрай „Peak Car“
Въпреки че промяната е постепенна, няма съмнение, че днешните по-млади европейци вече не се чувстват представени от притежаването или използването на определен тип превозно средство.
Данните показват, че вече преминаваме през това, което е известно като феномена Peak Car (пиково използване на автомобили или пиково пътуване – хипотеза, че изминатото разстояние с моторно превозно средство на глава от населението, предимно с личен автомобил, е достигнало своя връх и сега ще спада по устойчив начин), като статистиката от последните десетилетия разкрива рязък спад в броя на хората, които получават шофьорски книжки.
След жилище и храна, транспортът често е третият най-голям разход на домакинството, което прави използването на автомобил вечен източник на въпроси, особено за младите хора: Защо да купувате кола, ако можете да наемете такава? Защо не използвате Uber, Cabify или такси? Ако никога не планирате да притежавате (или не можете да си позволите) кола, защо изобщо си правите труда да получавате шофьорска книжка?
Все повече практически или лични съображения – като ценности, лични обстоятелства, екологично съзнание, чувство за свобода, възраст, доход или географско местоположение – сега имат предимство пред притежаването на определен вид превозно средство.
В исторически план изследванията, свързани с мобилността, са се фокусирали върху превозните средства – как да ги направим по-чисти, по-интелигентни, по-автоматизирани – без особено внимание към хората, които ги използват. Въпреки това, намаляващите продажби на превозни средства и нарастването на новите възможности за транспорт сега поставят нуждите и предпочитанията на хората в центъра на разговора.
Един от най-ярките примери за тази трансформация е промяната в начина, по който се възприемат личните автомобили. Докато по-възрастните поколения мечтаеха да притежават кола – не на последно място защото тя символизира статус, свобода и зряла възраст – младите хора днес често я възприемат като ненужен разход или дори като тежест за околната среда.
Феномени като Peak Car и растежът на MaaS доказват, че стойността, приложена на притежаването и използването на автомобили, наистина е достигнала границата си.
Трябва обаче да се признае, че за много хора, живеещи извън обсега на обществен транспорт и MaaS, като например в селски или крайградски райони, личният автомобил остава от съществено значение. Същото може да се каже за семейства с малки деца или възрастни роднини или роднини с увреждания.
Недоверие и етични дилеми
Данните от изследванията показват, че технологичната еволюция не винаги се приема от обществото. В случая с електрическите превозни средства много хора все още не се доверяват на техния пробег и въпреки широко признатите им ползи за околната среда, цената остава твърде висока за много хора, особено за младите хора.
Сериозни съмнения има и относно намирането на зарядни станции. В резултат на това екологичното съзнание често остава на заден план пред прагматизма.
Автономните превозни средства повдигат и етични въпроси. Кой носи отговорност в случай на авария? Как се вземат решенията в извънредни ситуации? Кой автомобил ще се опита да спаси, ако инцидентът е неизбежен?
Тази етична дилема изисква определянето на стандарт, чрез който автономните превозни средства са програмирани да спасяват възможно най-голям брой човешки животи.
Освен това няма унифицирано законодателство за автономните превозни средства във всички европейски страни. Защо потребителят би купил автономна кола, ако може дори да не му е позволено да я използва?
Налице е също така нарастваща загриженост относно неприкосновеността на личния живот. За да използвате автономно превозно средство, трябва да му кажете къде отивате. Това поражда сериозни съмнения относно това кой има достъп до тази информация. Само превозното средство ли е, или може да са и родителите ви, или партньорът ви?
Към всичко това можем да добавим нарастващата популярност на скутерите и електрическите велосипеди сред младите (и не толкова) хора. Привлекателността е ясна: те са бързи, достъпни, могат да пътуват както през пътища, така и през пешеходни зони и не се нуждаят от място за паркиране. Те също могат да бъдат взети на влакове или автобуси, форма на транспорт, известна като мултимодалност.
Очевидно няма да е само MaaS, който ще замени личните автомобили. Трансформирането на мобилността ще изисква баланс между технологиите и социалните реалности. Нито едно решение няма да успее, ако хората не му вярват, нито ще успее, ако изключва големи части от населението.
Хората в центъра на утрешната мобилност
Начинът, по който се движим в Европа, се променя не само заради технологиите, но и заради начина ни на мислене. За да работят бъдещите транспортни системи, трябва да разберем как различните хора гледат, използват и се адаптират към тези нови начини на придвижване.
Това означава, че правителствата, компаниите и иноваторите трябва да работят заедно. Не е достатъчно транспортът да бъде бърз или екологичен, той също трябва да бъде и достъпен за всеки, като се вземат предвид уникалните нужди на всяка част от обществото.
Това означава, че технологията не може да бъде изключена от реалния живот. Трябва хората да бъдат обучени да използват цифрови инструменти, да се гарантира, че всеки има достъп до нови услуги и да се проектират системи, които отговарят на начина, по който хората действително живеят.
Само поставяйки хората в центъра на тези промени, Европа може да се възползва напълно от революцията на мобилността, която вече е в ход.
Източник: The Conversation
