Стоян Радев – театърът не трябва да флиртува евтино

Стоян Радев, фотограф Веселин Василев
Стоян Радев, фотограф Веселин Василев

Един летен раговор със Стоян Радев, любим актьор, режисьор и вдъхновител, малко след като приключи работата му по спектакъла „Поразените“, който ще можем да гледаме от октомври в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

Какво те провокира да поставиш „Поразените“ на Теодора Димова?

Прочетох романа наведнъж, макар че спирах, за да успокоявам дишането си, за да бърша очите си от сълзи, за да мога да продължавам да чета.

През колко още изпитания ще трябва да минат героините, колко още сили ще изнамерят в себе си… Изумителни жени… Историята, паралелът с деня, в който живеем, следите от миналото, които пренасяме, дори понякога без да го съзнаваме, белезите ,които прехвърляме на тези след нас, макар и без да искаме… Раните, които остават по нас, в нас… Болките, които трябва да преодолеем… Ще имаме ли сили… Откъде ще ги намерим… Само поразените ли са поразени… Поразяват ли поразените… Докъде се простират пораженията… Кои са поразените? Тези ли, които намират смъртта? Или тези, които остават в живота, за да преживеят униженията, болката, мизерията….

"Поразените", фотограф Тони Перец
„Поразените“, фотограф Тони Перец

Твоя е и драматизацията на текста, с какво литературата може да е полезна на театъра? Липсват ли хубави пиеси? Как си намираш текстовете, които те вълнуват?

Докато четях в съзнанието ми излизаха театрални образи, лицата, гласовете, телата на конкретни актриси. Никога досега не ми се е случвало подобно нещо. Нямах търпение да съмне и да звънна на Теодора, и да ий кажа, че искам да направя представление по романа.

Звъннах й, казах й. Тя каза аз да се захващам с драматизацията – още нещо, което никога не бях правил.

Хубава пиеса е тази, която те провокира, в която откриваш теми, които те вълнуват, образи, които са ти енигматични… Не мисля, че липсват. Но аз не ги търся – те сами ме намират. Какъвто е точно и случаят с „Поразените“. Не знам дали може да се говори за ползи и вреди от страна на литературата към театъра. А и обратно.

Работиш много с деца и млади хора, вдъхновяваш ги и ги възпитаваш чрез изкуството на театъра. Как това ти се отблагодарява?

Те мен вдъхновяват, а и те мен възпитават. Свежестта, свободата, лекотата, чистия поглед…. и колко много още давания, които никой друг не може да даде.

Показваш трайно отношение към класиката, която поставяш съвсем съвременно и модерно, запазвайки основните послания в нея. Какво е важно да казва театъра днес на своята публика?

Класиката е съвременна и модерна. Как иначе ще е класика. Каквото и да казва театърът, важно е да е истина, да не лъже, да не се преструва, да не флиртува евтино… Пък публиката така или иначе ще чуе това, което иска.

Смяташ ли, че театърът има обществени функции?

Нямам представа. Може би този въпрос трябва да се зададе на обществото.

Ти си актьор и режисьор, и учител и драматизираш текстове. Започнал си обаче от сценичен работник. Има ли тайни за теб в театъра? Какво би искал още да научиш?

Слава богу театърът е пълен с тайни. Какво иначе да правя там.

А кои са твоите учители, хората на които се възхищаваш, критериите ти за високо и безкомпромисно изкуство?

Възхищавам се на тези, които се опитват да са безкомпромисни в това, което правят, с което се захващат. Възхищавам се на младите артисти. И се мъча да се уча от тях – не е лесно. Разбира се, опитвам да се уча от всички, с които имам късмет да се срещам.

Има ли как сегашната криза с корона вируса да ни промени към добро?

Всичко може да ни промени към добро, но зависи само от нас самите.

Твоя беше инициативата Театърът чете откъщи. Какво чете Стоян Радев?

Каквото ми е интересно в момента.

Какво следва след Поразените и Малкият принц?

Само хубави неща! 🙂

 

 

Интервю на Кремена Димитрова със Стоян Радев