Китай обмисля изграждането на ядрена електроцентрала на Луната, която да захранва с енергия Международната лунна изследователска станция (ILRS) – проект, който разработва съвместно с Русия. Планът е разкрит от Пей Чжаою, главен инженер на мисията „Chang’e-8“, по време на презентация в сряда.
Мисията „Chang’e-8“, която трябва да стартира през 2028 г., е ключова стъпка в космическите амбиции на Китай. Тя ще помогне за подготовката на постоянна лунна база с персонал до 2030 г. и ще проучи как да се генерира енергия на Луната.
Въпреки че ядрената енергия е силен вариант, в презентацията на Пей са обсъдени и други енергийни алтернативи, които се оценяват за станцията.
Енергията е едно от най-големите предизвикателства за ILRS. „Важен въпрос за ILRS е захранването с енергия“, казва У Вейрен, главен конструктор на китайската програма за изследване на Луната. „В това отношение Русия има естествено предимство, когато става въпрос за ядрени електроцентрали, особено за изпращането им в космоса, тя е водеща в света, изпреварва Съединените щати.“
За да оцелее в екстремните условия на Луната, ILRS ще се нуждае от надежден и дългосрочен източник на енергия. Опитът на Русия в областта на космическите ядрени технологии играе важна роля в плана.
През 2024 г. руската космическа агенция Роскосмос заявява, че има за цел да изгради ядрен реактор на Луната заедно с Китай до 2035 г. Това сътрудничество има за цел да осигури на ILRS постоянна енергия и да даде възможност за дългосрочни мисии за изследване на Луната.
Въпреки че Китай никога не е обявявал официално одобрението си за плана, включването на ядрения вариант от страна на Пей в разговора му с представители на 17-те държави и международни организации, които подкрепят ILRS, подсказва за силна подкрепа от страна на Пекин.
Програмата на НАСА „Артемида“ предизвиква конкуренция
Докато Китай и Русия продължават с ILRS, САЩ работят по завръщането си на Луната чрез програмата на НАСА „Артемида“.
Америка, единствената страна, която е качвала астронавти на Луната, не се е връщала от последната мисия на „Аполо“ през 1972 г. Сега НАСА има за цел да приземи отново двама астронавти на лунната повърхност през 2027 г., след което да изгради устойчива лунна база.
Плановете на НАСА за захранване на базата включват разполагането на големи слънчеви панели на лунната повърхност. След това енергията ще се разпределя по цялата база с помощта на широка мрежа от тръбопроводи и кабели.
Въпреки лунния си опит, САЩ проучват и възможностите за използване на ядрена енергия на Луната на фона на глобалната надпревара за енергийна независимост в космоса.
Графикът на Китай за изграждане на лунната база около южния лунен полюс съвпада с графика на НАСА. Миналата година У Вейрен заявява, че „основният модел“ на ILRS, съсредоточен върху южния полюс на Луната, ще бъде завършен до 2035 г.
Chang’e-8 и свързаните с него мисии са част от тази пътна карта. Освен това Китай планира да стартира „Проект 555“ – инициатива, която да покани 50 държави, 500 международни научни институции и 5000 чуждестранни изследователи да участват в проекта ILRS.
Нова ера на космически ресурси и ядрени иновации
През последните 20 години космическата програма на Китай се развива с бързи темпове. След като стана едва третата страна, изстреляла човек в космоса през 2003 г. с мисията „Shenzhou 5“, Китай приземи своя роботизиран марсоход „Chang’e 3“ на Луната десет години по-късно. Китай стана и втората страна, която приземи марсоход, и има за цел да изпрати хора на Марс до 2033 г.
Ако Китай успешно изгради ядрена електроцентрала на Луната, това може да промени бъдещето на космическите изследвания. Тя ще открие възможности за широкомащабни космически операции, включително производство на енергия и превоз на товари.
Природните ресурси на Луната са друга основна причина за надпреварата за установяване на позиция там. Според Кралските музеи в Гринуич на Луната има залежи на ценни метални оксиди, силиций, титан, редки земни метали и алуминий.
Още по-вълнуващ е хелий-3 – рядък изотоп, който според китайския учен Оуян Дзюан „би могъл да реши енергийните нужди на човечеството за около 10 000 години“.
Източник: InterestingEngineering
