Учените установяват, че пиенето на две до три чаши кафе на ден може значително да намали риска от развитие на деменция, но пиенето на повече няма да помогне за по-нататъшната защита на мозъка ви.
Голямо проучване проследява 131 821 американски медицински сестри и здравни специалисти в продължение на около 43 години, започвайки от началото на 40-те им години. През това време 11 033 от тях – около 8% – развиват деменция. Но тези, които са пили умерени количества кафе или чай с кофеин, са били значително по-малко склонни да бъдат сред тях.
Защитният ефект е най-силен при хора на 75 или по-малко години, при които рискът от деменция намалява с 35%, ако консумират около 250-300 мг кофеин дневно – приблизително две до три чаши кафе. Важно е да се отбележи, че пиенето на повече от това не е довело до никаква допълнителна полза.
Жените в проучването съобщават, че пият около четири и половина чаши кафе или чай на ден, докато мъжете пият около две и половина чаши.
Интересното е, че хората, които пият повече безкофеиново кафе, показват по-бърз спад на паметта. Изследователите смятат, че това вероятно се дължи на факта, че хората са преминали към безкофеиново кафе, след като са развили проблеми със съня, повишено кръвно налягане или нарушения на сърдечния ритъм, които са свързани с когнитивен спад и деменция.
Защо кофеинът предпазва мозъка
Има основателни биологични причини, поради които кофеинът може да помогне за поддържането на здравето на мозъка ни. Свързано е с блокирането на аденозина, химикал, който потиска активността на мозъчните посредници като допамин и ацетилхолин.
Тези мозъчни посредници (или невротрансмитери) могат да станат по-малко активни с напредване на възрастта и при състояния като болестта на Алцхаймер, така че стимулиращият ефект на кофеина може да помогне за противодействие на този спад.
Освен това кофеинът действа и чрез други механизми, включително намаляване на възпалението и подпомагане на регулирането на метаболизма на кръвната захар. Хората, които все още не са имали деменция, но са пили повече от две чаши кафе дневно през целия си живот, са имали по-ниски нива на токсичните амилоидни плаки, които се срещат в изобилие в мозъка на хора с болестта на Алцхаймер.
Кафето и чаят съдържат и много други полезни съединения с антиоксидантни и кръвоносни ползи, които могат да предпазят стареещия мозък.
Защо по-големият прием на кофеин престава да е полезен? Изследователите предполагат, че това може да се дължи на начина, по който телата ни разграждат кафето. Много високите дози могат да нарушат съня и да увеличат тревожността, което подкопава всички ползи за мозъка.
Принцип, установен още през 1908 г., известен като законът на Йеркс-Додсън, показва, че когато станем твърде стимулирани – независимо дали от тревожност или твърде много кафе – умствената ни дейност започва да намалява.
Констатациите, получени от професионални здравни работници, може да не се отнасят за всички. Но когато изследователите комбинират резултати от 38 други проучвания, те откриват подобни резултати: пиещите кофеин са имали от 6% до 16% по-нисък риск от деменция в сравнение с непиещите, като оптималното количество е от една до три чаши кафе. Добра новина за любителите на чай – в този по-широк анализ пиенето на повече чай е свързано с по-голяма защита.
Умереният прием на кофеин не увеличава риска от високо кръвно налягане в дългосрочен план и дори може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания, които споделят много рискови фактори с деменцията. Въпреки това, на хората с много високо кръвно налягане се препоръчва да се ограничат до една чаша на ден.
Струва си да се отбележи, че използването на „чаши“ като мярка не отчита колко кофеин всъщност съдържат те. Пресните зърна, приготвени у дома, съдържат различни количества кофеин и могат да повлияят на нивата на холестерола по различен начин от разтворимото кафе, например.
Но не е нужно много, за да усетите полза. Дори ниски дози от 40 мг-60 мг могат да подобрят бдителността и настроението при хора на средна възраст, които обикновено не пият (много) кофеин. Повече не винаги е по-добре.
Източник: Eef Hogervorst, Professor of Biological Psychology, Loughborough University/The Conversation
