Светлин Наков от СофтУни: Не бъдете роботи!

Светлин Наков, съосновател на СофтУни
Светлин Наков, съосновател на СофтУни

Доц. д-р Светлин Наков е успешен предприемач и програмист. Той е съосновател на СофтУни (Софтуерен унвиверситет) – лидер в технологичното образование в България. Носител е на множество награди и е автор на редица книги за програмиране. Представяме Ви един интересен разговор с г-н Наков, засягащ образованието като ценност, пътя пред предприемачите и бъдещето, което ни очаква, предвид технологичния напредък.

Според Вас, кое е най-голямото постижение на СофтУни от създаването му до сега?

Най-големият успех на СофтУни е, че се превърна в безспорен лидер в технологичното образование в България и региона. Обучени са над 200 000 души, откакто стартирахме. Това е внушителен резултат, съизмерим с този на водещите университети в България. За частна организация, това е сериозно постижение. Основните направления при нас са:

 

– програмиране и софтуерни технологии;

– графичен дизайн, мултимедия и потребителско изживяване;

– дигитален маркетинг и дигитален бизнес;

За много бизнеси пандемията донесе изключително динамични промени. Как се отрази на Вас?

Със сигурност, пандемията повлия на всички. За щастие, при нас не успя да се отрази много негативно. Ние имахме готовност да адаптираме онлайн преподаване. Изпитите също бяха онлайн, макар там трудно да се проследява дали не се получава чужда помощ, но поехме този риск.

Всъщност, по време на сезона през май и септември, имаме ръст на броя учащи при нас. Но се загубва социалният аспект. Тази силна общност, която имаме, се изявява само онлайн. Преди, в кафето на СофтУни, човек виждаше едни вдъхновени и греещи лица на хора, на които им се учи, които имат желание да се развиват.

Явно хората оценяват бъдещето на дигиталните технологии и продължават да учат. Оценяват и отличното ниво, на което са нашите образователни програми. Смея да твърдя, че са не просто най-добрите в България, но дори в света.

Методологията, която използвате в СофтУни, заимствана ли е от някъде или е собствена?

Методологията е изцяло авторска. Аз лично от 20 години се занимавам с преподаване. Започнах да преподавам още на съучениците си. След това работих в Софийски Университет като хоноруван преподавател, а в последствие в НБУ и Технически университет.  Последва първата академия по разработка на софтуер, която стартирах. След това се преместих в Телерик, в последствие направихме СофтУни. Това е много натрупан опит. Методологията е развивана и подобрявана много години.

За да има успешен и даващ добри резултати образователен процес, са необходими няколко неща:

Първо, трябва да има много внимателно структурирано учебно съдържание. Ние имаме една крива на учене, която не трябва нито да е много стръмна, нито да е много плавна. Това е с цел средностатистическият студент да се справи и да не се откаже по пътя. Това е едно от най-сериозните предизвикателства във всички академии и образователни институции в нашата сфера – записват се 1000 души, но завършват 20. Това е масов проблем. Ако погледнете Coursera, успеваемостта е под 1%. При нас от 1000 завършват 250.

Второ, нужна е добра организация на целия процес – от записване, подготовка, учебни материали, изпити, работата с лекторите. Ние редовно събираме обратна връзка –управляваме всичко чрез данни. Примерно, ако при един курс в някакъв момент нещо се отклони от нашите стандарти – малко хора са предали домашно, отчитаме по-ниска средна оценка или твърде висока – веднага правим разследване. Разглеждаме и анкетите, които постоянно попълват нашите студенти. Така разбираме къде е проблемът и го поправяме моментално.

Третото нещо са преподавателите. В началото си мислехме, че трябва да вземем топ преподаватели, които да подготвят учебно съдържание за курсовете. Оказа се невъзможно, защото тези, които много знаят – нямат време, а тези които имат време – не знаят достатъчно.

Решихме да комбинираме подхода – наши асистенти, които работят в СофтУни, които се занимават с подготовката на учебно съдържание, задачи, изпити, проверки, презентации и т.н., заедно с експертизата на хората, които работят от поне 5 години това, което се преподава. Тази комбинация даде добри резултати и ни направи лидер на пазара. И предоставяме много качествен образователен продукт на много достъпна цена – колкото някои хора дават месечно за цигари.

Динамичната обстановка през тази година накара много хора да се замислят за промяна в професионалното направление. Може ли всеки да навлезе в дигиталната сфера и програмирането?

Всеки може да се пробва и да разбере за себе си. В нашата индустрия е пълно с хора, които не са за там. Поради големия дисбаланс между търсене и предлагане на пазара, фирмите са длъжни да наемат хора, които не са подходящи. Има повече търсене, отколкото налични хора. Със сигурност, не всеки може, но винаги давам съвет на всеки, който има желание – просто да пробва.

Често идват хора на 50 години и питат, дали могат да станат програмисти. Отговарям им да пробват. Ние това правим – даваме възможност на десетки хиляди души да пробват и да видят, дали това е за тях. Учиш безплатно два месеца, няколко пъти седмично, влизаш в общността, влизаш в менторските групи, където отговарят на всички твои въпроси. Пробваш и разбираш дали ти харесва, справяш ли се и най-вече – би ли го работил. Ако отговорът на тези три въпроса е „да“, значи си правилният човек за тази професия.

Вярвам, че хората трябва да намерят истинското си призвание.

Да ходиш с нежелание на работа и да бъдеш посредствен – на никого не го пожелавам. За съжаление, има и такива хора при нас, привлечени от високото заплащане и от това, че е „модерно“. Нашата мисия като образователна организация е да дадем възможност на всеки, който иска да опита. На тези, които установят, че това е за тях, им помагаме да станат истински професионалисти за възможно най-кратко време, по възможно най-високите индустриални стандарти. Да са готови за това, което един работодател ще иска от тях, а не това, което университетски преподавател ще им каже, което често е доста теоретично и неактуално.

В момента имаме над 5000 души в трите ни направления, като най-много са в програмирането – около 3700. Те са издържали всички приемни изпити, платили са таксата и се обучават. И това, при условие че не сме финансирани по проект, нито е задължително. Вярвам, че това е нещо, което прави промяна в ИТ сектора. Помага много чувствително за това България да бъде определена за „Силициевата долина на Източна Европа“. Това го казва не кой да е, а шефът на Bosh, които отварят трети офис тук и наемат хиляди специалисти от нашата екосистема. Аз очаквам скоро да бъдем обявени и за „Силициевата долина на Европа“. Това ми е мечта и кауза от много години. Вярвам, че пътят към това минава през образование и предприемачество. Аз съм се заел със задачата образование в сферата на иновациите и технологиите.

Напоследък много се говори за дигитализацията и автоматизацията. Има две групи хора, които тълкуват процесите по различен начин. Едните смятат, че това ще остави много хора без работа. Другите вярват в обраното – че това ще отвори много нови работни места. Какво е Вашето мнение?

Моето мнение е точно второто. Технологичният напредък е естествен процес. Преди години, когато са заменяли конете и каруците с автомобили, е имало същият страх – какво ще правят конярите, например. В крайна сметка се образува една много по-голяма индустрия на автомобилостроенето, както и цялата екосистема, свързана с нейната поддръжка. Това се случва и сега, но на по-бързи обороти. Истината е, че ако човек е ниско образован, с много малко умения, той наистина е застрашен.

След време, примерно, се надявам да няма таксиметрови шофьори. Казвам, че се надявам, защото качеството на е много ниско, услугата не е толкова удобна и достъпна, колкото трябва да бъде. Аз с удоволствие бих се отказал от личния си автомобил, ако имам добра алтернатива – с няколко клика в една апликация да дойде кола и да ме вземе. Без да ме интересува от къде идва, робот ли я кара, хора от дата център ли я управляват с джойстици – това не е моя задача.

Това е една далечна визия, разбра се. Ако погледнем в по-близък план – автоматизацията се случва активно в технологичните производства – автомобили, машини и по-плавно се случва в нискотехнологичните производства – примерно в туризма. Там го има момента и на личното изживяване, което ти дава един екскурзовод. Но роботската работа ще бъде роботизирана.

Моят призив към всички е – Не бъдете роботи!

Ако погледнем няколко десетилетия напред, очаквам да има огромно разслоение в обществото. От едната страна ще бъдат хората, които са силно ограничени, мързеливи, за които образованието не е ценност. Сега също има представители на някои общности, които влизат в това описание. Хора, които темата образование не ги интересува и очакват помощ. Вероятно е след време държавата да е принудена да им помага. Роботската работа – продавач, служител на гише, ще изчезне и ще бъде заменена от роботи, софтуер и т.н.

От друга страна, ще има свръхквалифицирана работа, за която ще се плаща много добре и изискванията ще бъдат все по-високи. И ще работят по-добре образованите. За другите, работата ще бъде нископлатена или просто няма да я има. Разбира се, това е крайност, до която имаме много път. Тези неща са интересни и динамични, но все пак това става плавно и обществото ще има време да се адаптира.

Този филм сме го гледали. Много хора си спомняме живота преди мобилните телефони, преди мобилния интернет и преди мобилните апликации. И знаем как се промени всичко. Улесни се животът ни. Тази тенденция ще продължи. Дигитализацията ще направи така, че всичко ще става все по-бързо и по-лесно.

Кои професии ще изчезнат? Тези, които са лесни за автоматизиране, но това ще става плавно. Хората ще имат време да се адаптират и да намерят свои нови професии, които възникват постоянно. В нашата сфера, много от професиите ги нямаше преди 10 години.

Притеснително е за хората, които не приемат образованието за ценност и искат да живеят по изостанал начин. Вярвам, че и те ще успят да намерят пътя, но мисля че и държавата ще бъде принудена да им помага. В момента също има хора, които разчитат на помощи, защото нямат умения и никой не ги иска на работа.

Много млади хора също се опитват да бъдат предприемачи. Какъв е Вашият съвет към тях, като успешен такъв?

Предприемаческата общност много се развива в последните години. Съветът ми към нея е – Действате! Действайте! Действайте! Дори да действаш грешно, ще се научиш. Никой не се е родил научен. Колкото повече пробваш и работиш упорито, пробваш отново, толкова по-вероятно е да успееш. Било то от десетия път. СофтУни е четвърти опит да създам образователен продукт за програмисти в България. Докато стигнем до тук е извървян дълъг път. Ние сега опитваме да правим същото в чужбина. Пробваме, пробваме, пробваме и дори се проваляме в някои държави.

Предприемачество означава да предприемаш нещо. То е действие и много работа. Предприемачите трябва да намерят много сили и да им стиска, защото предприемачът е човек, който работи без почивен ден, по 12-14 часа, а в дигиталните среди е постоянно на телефон или на компютър и работи здраво. При това, обикновено в сериозни ограничения – без пари, защото отнема време, за да проработи бизнесът.

Има много пътища пред предприемачите.

Едните имат идея, полагат невероятни усилия и преследват целите си. Другите осъзнават, че не са готови. Започват да работят в първа, втора, трета фирма, трупат опит и тогава правя нещо собствено.

Има 15 годишни младежи, които не са работили нищо, но стават предприемачи. Техният шанс за успех е по-малък. Другият тип са 30 годишни младежи, които са работили в 5 фирми – както в стартиращи предприятия, така и в големи корпорации. Те са се научили как работи един бизнес и какво търси пазарът. Вторият тип обикновено са по-успешни. Но всички ги обединява това, че работят здраво, вярват в идеите си, не се отказват и пробват много пъти.

Ако не сте човек на действието, няма как да успеете. Стив Джобс е работил здраво, Илон Мъск работи много, както всички други успешни хора. Аз също съм работил здраво без почивка с месеци, дори години, по 12-14 часа на ден. В един момент успяваш. Аз лично съм го правил в името на кауза. Не съм искал да съм предприемач, защото е готино, модерно или да стана богат. Аз вярвам, че хората заслужават по-добро образование и аз просто искам да им го дам. Финансовите облаги дойдоха в следствие на това, че съм дал нещо хубаво на хората, от което имат нужда. Моят съвет към предприемачите е да търсят решение на съществен проблем за много хора, по оригинален и иновативен начин. Тогава имат шанс за успех.

И за финал на нашия разговор, какво послание бихте отправили към читателите на Лидер.БГ?

Учете, инвестирайте в себе си и инвестирайте в умения. Това ще ви донесе по-добро качество на живот и по-добра реализация в професионален план. Говоря за всякакви умения.

На първо място технологични и дигитални, заради света, в който живеем. На второ място – лични умения. И трето – вярвам, че хората днес трябва да знаят по малко от всичко и по много от това, което работят в момента. Инвестирайте в развитие на собствените си умения. И това не става само с образование. Умения се развиват чрез практика, чрез хобита, чрез включване в разнообразни проекти. Ако дълги години правиш едно и също, ти развиваш едно умения и ставаш добър в него. Съвременният свят изисква интердисциплинарност.

В предприемачеството най-интересните пробиви се случват, примерно, когато лекар започне да се занимава с дигитализацията. Или когато човек от земеделието, се докосне до индустриалната автоматизация.

Инвестирайте в своите умения, работете здраво и постигайте успехи. Също така им се наслаждавайте! Понякога прекаляваме и с работата, а както казват някои хора – животът е това, което ни се случва, докато се борим за по-добър живот. Търсете и баланса. Човек, когато е на 20, се стреми да стане добър, като стане на 30 или се появят деца, вече търси друго. Винаги съм смятал, че човек с възрастта става по-можещ, по-ефективен и по-мързелив. Работи по-малко и постига повече. Има по-малко ентусиазъм, но прави нещата по-умело.

Пожелавам на всеки, докато е млад да ползва ентусиазма си, да учи бързо, да действа, да опитва, а когато е на по-зряла възраст – да работи по-умно. И пожелавам на всеки да намери своето призвание. Да работи там, където всичко му се отдава, където нещата се случват с лекота и удоволствие.

 

Интервю на Сергей Петров- Араджиони със Светлин Наков