Когато температурите навън се повишат, апетитът на много хора внезапно спада. Идеята за топла храна е последното нещо, за което мисли умът ни, когато жегата стане непоносима.
Това не се случва, защото тялото е капризно. Основната причина, поради която простият акт на хранене става толкова непривлекателен за нас в жегата, до голяма степен е свързана с това, че тялото се опитва да избегне прегряване.
За да функционира правилно нашият метаболизъм и много други физиологични функции, тялото трябва да поддържа средна вътрешна телесна температура от 37°C. Телесната температура се контролира стриктно от центъра за контрол на температурата в мозъка – хипоталамуса.
Ако вътрешната ни температура стане твърде ниска или твърде висока, действието на ензимите и други биохимични реакции ще спре да протича правилно. Ето защо е важно средната вътрешна температура да бъде строго регулирана.
Многобройни фактори могат да повлияят на телесната температура. Те могат да включват инфекции, упражнения и натоварване, хормони, алкохол и лекарства.
Температурата на околната среда също е важна. Така че когато времето е горещо, тялото използва няколко охлаждащи механизма, за да предотврати повишаването на вътрешната температура, вследствие на външната топлина.
Изпотяването, например, ни помага да се охладим. Тялото също така сплесква космите по кожата, за да им попречи да задържат топлина.
Кръвният поток също е от първостепенно значение. Когато се опитваме да се охладим, топлата кръв се насочва към кожата, така че топлината да може да се излъчва от нея във външната среда. Това означава, че кръвният поток се насочва далеч от други части на тялото – включително червата.
След хранене кръвта обикновено се насочва към червата, където се използва за смилане, усвояване и транспортиране на хранителни вещества. Но в горещи условия тялото се опитва да се освободи от топлината, а не да я запази. Храносмилането също допринася за натоварването. Усвояването, транспортирането и съхранението на хранителни вещества консумират енергия и генерират топлина.
Поради това тялото потиска кръвообращението и чревната активност, за да забави тези процеси. Това е една от причините, поради които апетитът често спада при топло време.
Топлината и червата
Нашият апетит е баланс между два противоположни фактора: глад и ситост (чувство за ситост).
Част от този баланс се определя от хормони – а именно грелин (който ни кара да се чувстваме гладни) и лептин, PYY и GLP-1 (които ни карат да се чувстваме сити).
Някои проучвания показват, че излагането на топлина може да намали нивата на грелин, като същевременно повиши хормоните на ситост – въпреки че резултатите са противоречиви. Следователно е малко вероятно хормоните да са единствените фактори.
Съществува и припокриване между глада и жаждата. Едното лесно може да бъде объркано с другото, тъй като и двете се задвижват от хипоталамуса.
Когато е горещо навън и телесната ни температура се повиши, ние се потим повече, за да се охладим. Това означава, че губим повече течности и нивата на минералите в кръвта ни се колебаят. За да компенсира и избегне дехидратацията, мозъкът ни предизвиква чувство на жажда, така че приемаме повече течности.
Повишеното чувство за жажда обяснява и защо не сме непременно гладни, когато е горещо, тъй като даваме приоритет на хидратацията пред храната. Въпреки че това помага да се охладим, пиенето на твърде много течности наведнъж ни кара да се чувстваме подути, което може допълнително да намали апетита ни.
Ето защо е по-добре да се даде приоритет на по-леки, нискотемпературни храни, пълни с вода – като плодове, салати и леки млечни продукти, включително мляко и кисело мляко. Храните с високо съдържание на протеини и въглехидрати обикновено генерират повече метаболитна топлина при храносмилането, което е точно това, което тялото се опитва да избегне.
Топлинният стрес също води до по-бавно изпразване на стомаха, което означава, че оставаме сити за по-дълго време. Червата изпращат съобщение обратно до мозъка, казвайки му, че сме сити. Това е друга причина, поради която може да се чувствате подути или сити по време на горещото време.
Балансът между жегата и глада е динамичен. По време на гореща вълна тялото ви променя приоритетите си – и охлаждането става много по-важно от смилането и усвояването на обилно хранене.
Но дори когато е горещо, е добре да помните, че зареждането на тялото ви с енергия все още е важно. Може би просто трябва да промените подхода си, за да се нахраните и да се охладите.
Охлаждането би трябвало да подобри апетита ви. Пиенето на много вода, избягването на прекомерна физическа активност, носенето на широки дрехи и прилагането на студени компреси може да ви помогне да се охладите.
Когато се храните, опитайте се да се храните често, на малки порции, с богати на хранителни вещества компоненти – особено такива, богати на вода и електролити, за да възстановите евентуално загубените чрез пот минерали.
Протеинът също е важен за консумация. Разделянето му на по-малки порции, които да консумирате през целия ден, може да помогне. Храни като ядки, млечни продукти, зеленчуци, бобови растения, авокадо, маслини и зърнени храни са добри, енергийно плътни варианти и заемат важно място в много средиземноморски диети. Те могат да помогнат за осигуряване на балансирано хранене, дори когато апетитът ни е спаднал, а температурите са се увеличили.
Източник: Dan Baumgardt, Senior Lecturer, School of Psychology and Neuroscience, University of Bristol/The Conversation
