През последното десетилетие основно четем и чуваме за милиардите тонове лед, които всяка година изчезват от пейзажа на Антарктида. В продължение на близо две години обаче на ледения континент се случва нещо необичайно – вместо да губи ледена маса, той започва да я увеличава.
Между юли 2021 г. и април 2023 г. Антарктическият леден щит натрупва около 695 млрд. тона маса. Това е най-голямото увеличение за период от 22 месеца, регистрирано от сателитните гравиметрични наблюдения през последните две десетилетия.
Необикновеното явление привлича вниманието на учените, които искат да разберат какво стои зад него. Оказва се, че причината за случилото се е на хиляди километри от Антарктида.
Ново международно изследване, публикувано в Nature, свързва необичайното натрупване с продължително затопляне на океанските води в район между западната част на Тихия и източната част на Индийския океан.
Ако трептенето на крилете на пеперуда може да предизвика ураган в другия край на света, то тук мащабът е още по-впечатляващ. Промяната в тропическите води задейства верига от атмосферни процеси, които изминават хиляди километри, достигат чак до Източна Антарктида и носят със себе си огромни количества влага.
Как тропическите води достигат до Антарктида
Тропическият топъл басейн (Tropical Warm Pool) е районът, към който учените проследяват началото на процеса. Той включва едни от най-топлите океански води на планетата.
За две години, между 2021 и 2023 г. температурата на морската повърхност там остава необичайно висока за продължителен период. Това затопляне задейства т.нар. вълни на Росби – огромни атмосферни вълни, чрез които промени в една част на планетата могат да повлияят на времето на хиляди километри разстояние.
В конкретния случай те достигат южните ширини и променят атмосферната циркулация над Източна Антарктида. Вследствие на това към континента се увеличава преносът на влажен въздух от средните ширини на Индийския океан. Нараства броят на т.нар. атмосферни реки, достигащи района.
Името им описва сравнително добре начина, по който действат. Това са дълги и сравнително тесни потоци от концентрирана водна пара, способни да пренасят огромни количества влага през атмосферата.
Достигайки студените райони на Антарктида, влагата, която пренасят, се охлажда и пада под формата на сняг.
Така в районите Queen Mary Land и Wilkes Land в Източна Антарктида започват продължителни силни снеговалежи, които добавят достатъчно маса към ледения щит, за да компенсират временно загубите в други части на континента.
Най-голямото увеличение за две десетилетия
В търсене на обяснение на необичайното явление, учените комбинират сателитни измервания на земното гравитационно поле, данни за натрупването на сняг, запазени в ледени ядра, проследяване на водните пари и модели на атмосферната циркулация.
Резултатите показват, че между юли 2021 г. и април 2023 г. Антарктическият леден щит е увеличил масата си с приблизително 695 млрд. тона спрямо началото на периода. За сравнение, между 2003 и 2024 г. Антарктида губи средно около 140,5 млрд. тона годишно.
Тази тенденция е прекъсната от значителните снеговалежи в Източна Антарктида. Според изследването това е най-голямото увеличение на масата за 22-месечен период в разглеждания сателитен запис.
Натрупването не е равномерно разпределено по целия континент. И докато Източна Антарктида се радва на необичайните валежи, други райони продължават да губят маса.
А каква е ролята на глобалното затопляне?
Когато атмосферата се затопля, тя може да задържа повече влага, което при определени условия може да доведе до повече снеговалежи над Антарктида. Това временно забавяне на загубата на лед обаче не противоречи само по себе си на дългосрочните климатични прогнози.
Според анализа на учените при събитието от 2021–2023 г. основният механизъм е различен. Моделните експерименти показват, че именно продължителното затопляне на тропическия топъл басейн е предизвикало промяната в атмосферната циркулация и последвалите снеговалежи.
Според изследването подобни продължителни периоди на затопляне в този район се наблюдават приблизително веднъж на десетилетие. Резултатите показват, че именно тази климатична вариабилност, а не дългосрочното затопляне на атмосферата, е основният механизъм зад необичайните снеговалежи през 2021–2023 г.
Колкото и внушително да изглежда числото 695 млрд. тона, то не е достатъчно, за да обърне дългосрочната тенденция. Откритието обаче показва колко сложна е системата, която определя състоянието на Антарктическия леден щит. Температурите около самия континент не са единственото, от което зависят промените. Океански и атмосферни процеси, започващи на хиляди километри разстояние, могат временно да променят дори посоката на неговия масов баланс.
Източници: Nature; Institute of Oceanology, Chinese Academy of Sciences
