Новаторски подход, ръководен от екип учени, сред които е и химикът от Университета Райс, Джеймс Тур, има потенциала да направи революция в лечението на рака на панкреаса – една от най-смъртоносните форми на рак с оскъден избор на терапевтични средства.
Изследователите са разработили целенасочен метод за назално доставяне, който използва лекарство, известно като WR-2721 или амифостин, традиционно прилагано интравенозно, за да се справи с предизвикателствата при лечението на рак на панкреаса.
Ракът на панкреаса е известен с агресивния си характер, като според Американското дружество за борба с рака ежегодно в САЩ се губят близо 52 000 човешки живота, вследствие на него.
Близостта му до жизненоважни органи, като тънките черва, усложнява стратегиите за лечение, тъй като радиационната терапия с високи дози често води до тежки стомашно-чревни усложнения.
Откриване на рака
При пациенти с нерезектабилни тумори възможностите са силно ограничени. Това ново изследване, което е достигнало до фаза 1 и 2 на клинични изпитвания, има за цел да защити здравите тъкани от радиационно увреждане, като по този начин подобри резултатите за пациентите в област, която отчаяно се нуждае от иновации.
Тур, който е професор по химия в Райс, разсъждава върху изследователския път, като заявява: „Ние разширяваме границите на радиационното лечение, като същевременно предпазваме здравите тъкани. Надяваме се, че този пробив скоро ще помогне на пациенти, които досега са имали ограничени възможности за лечение“.
Основата на тази новаторска работа може да се проследи почти две десетилетия назад, като тя се корени в изследванията на Тур, финансирани от Агенцията за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA), която проучва решенията с наночастици за сценарии на радиационно отравяне, свързани с ядрените отпадъци.
С развитието на проекта се проправя път за промяна на предназначението на амифостин – лекарство, първоначално разработено през 70-те години на миналия век в медицинския център „Уолтър Рийд“.
Одобрен от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за интравенозна употреба, амифостинът предпазва заобикалящата го здрава тъкан по време на радиационно лечение на тумори.
Въпреки че интравенозното приложение на амифостин е ефективно, свързаните с него странични ефекти – като гадене и хипотония – са попречили на по-широкото му приемане от лекарите и пациентите.
Екипът на Тур установява, че перорално прилаганият амифостин може селективно да предпазва стомашно-чревния тракт от радиация, като същевременно минимизира нежеланите ефекти.
Предизвикателството обаче е, че стомашните киселини често разграждат лекарството, преди то да достигне до червата.
Назално лекарство
След като се сблъскват с предизвикателства, свързани с финансирането, които спират напредъка им, проектът отново набира скорост благодарение на съвместните усилия на Центъра за ракови заболявания MD Anderson с пенсионирания изследовател Катрин Мейсън и покойния радиационен онколог Кълън Танигучи.
Предклиничните изследвания, проведени върху миши модели, показват забележителни перспективи: мишките, получаващи орален амифостин заедно със симулирано лъчелечение, показват 100 % преживяемост след десет дни, докато нелекуваните им събратя не оцеляват.
Освен това комбинирането на амифостин със стереотактична телесна радиотерапия при модел на тумор на панкреаса почти утроява преживяемостта, което предполага, че подобни резултати при хора могат значително да подобрят прогнозата на пациентите.
Иновативният метод на доставка, който се проучва, използва назодуоденална тръба или специално покрита перорална таблетка, предназначена да заобикаля стомашните киселини, като ефективно доставя амифостин директно в дванадесетопръстника, горния сегмент на стомашно-чревния тракт.
„Дванадесетопръстникът е особено уязвим по време на лъчетерапия при рак на панкреаса“, отбелязва Гай Ячин, съосновател и главен изпълнителен директор на Xerient, биотехнологичен стартъп, който работи с Rice и MD Anderson.
„Нашият подход предпазва тази област, като същевременно позволява по-агресивно лечение на тумори на панкреаса.“
Исторически погледнато, облъчването с високи дози радиация се счита за полезно за подобряване на преживяемостта при пациенти с нерезектабилен рак на панкреаса.
Въпреки това приложението често е било ограничавано поради опасения за стомашно-чревна токсичност при дози, надвишаващи 45 Gy. Това ново изследване показва, че по-високите дози може да са от съществено значение за ефективното елиминиране на тумора, като по този начин се преодолява дългогодишен пропуск в възможностите за лечение.
Ячин добави: „Облъчването с високи дози винаги е било теоретично възможно, но не сме разполагали с необходимите инструменти за защита на околните здрави тъкани. Това нововъведение може най-накрая да превърне теорията в практика.“
Вълнуващото е, че с наближаващото одобрение на FDA изследователският екип е готов да започне клинични изпитвания във фаза 1 и 2.
Тези изпитвания ще оценят стриктно безопасността и ефективността на метода за назодуоденално доставяне, като осигурят прецизно въвеждане на лекарството в дванадесетопръстника и ускорят преминаването му към клинична употреба.
Като се справя със сложните предизвикателства на лечението на рака на панкреаса, този нов подход обещава значително да подобри преживяемостта на пациентите, изправени пред една от най-трудните битки с рака.
Източник: InterestingEngineering
