Способността на папагалите да имитират човешката реч отдавна очарова хората, но ново проучване разкрива, че дарбата им да говорят не се изчерпва само с имитацията.
Изследователите са установили, че мозъкът на малките папагали, известни като буджеригари, им дава тази способност по начин, който е много близък до човешкия говор.
Майкъл Лонг, невролог от Нюйоркския университет „Лангон Хелт“, заявява, че папагалите са единствените известни досега животни, които имат езикови центрове, подобни на тези при хората.
„Това е първото нечовешко животно, при което това е доказано“, казва той.
Буджеригарите (Melopsittacus undulatus) са малки, жизнени папагали, които живеят във вътрешността на Австралия. Изключителни ученици, те могат да имитират широк спектър от звуци, включително човешка реч. Едно забележително папагалче, с името Puck, е рекордьор на Гинес с впечатляващ речник от 1728 думи.
Тяхната социална и разговорлива природа отдавна ги е превърнала в интересен обект за изучаване.
Речта на буджеригарите
По време на изследването Лонг и колегата му Цетян Ян наблюдават активността на отделни нервни клетки в мозъка на четири буджеригара, докато те чуруликат.
Двамата използват силициеви сонди, за да записват електрическата активност. Когато пъдпъдъците вокализирали, Лонг и Ян наблюдават промените в електрическата им активност, като картографират как невроните им реагират на различните звуци.
Изследователите откриват, че клетки, разположени в мозъчна област, известна като преден аркопалиум, са пряко свързани със звуците, които издават птиците.
„Има клетки, които са активни за съгласните. Други са специализирани за гласните, като някои от тях реагират на високочестотни звуци, а други – на нискочестотни“, казва Лонг.
Използвайки клавиатура като аналогия, Лонг обяснява, че организацията на дейността на тези неврони е съвсем проста. Подобно на клавиатурата, която може да издава различни звуци – съгласни, гласни, високи и ниски тонове – тези неврони са подредени по начин, който позволява на буджеригарите да издават разнообразни звуци.
„Тя има такъв набор от клавиши, или в този случай набор от мозъчни клетки, които могат да представят всеки един от тези вокални резултати и след това да изсвирят каквото искат.“
Човешките мозъци имат подобни вокални карти.
Уникална вокална система
Лонг и Янг повтарят експериментите си върху зеброви амадини/финки (Taeniopygia guttata), които не са вокални имитатори.
Тези птици научават една-единствена песен, обикновено с продължителност под една секунда, и им трябват месеци, за да я усъвършенстват.
При тях не се наблюдава ясно картографиране на вокалните звуци в мозъка им. Вместо това мозъкът им кодира песента им по сложен и труден за разшифроване начин.
Изследователите предполагат, че другите умели имитатори, като лироопашатите птици, може да имат подобни вокални карти в мозъците си, „но това просто не е изследвано“.
Изследователите казват още, че изучаването на начина, по който се създава речта в мозъка на птиците, може да помогне за разбирането на говорните нарушения при хората.
Хората, преживели инсулт, често страдат от афазия – състояние, при което трудно си спомнят правилните думи.
Лонг обяснява, че това изследване дава възможност да се разберат по-добре основните причини за много комуникативни нарушения, които могат да имат сериозно въздействие върху живота на хората.
Изследването е публикувано в списание Nature.
Източник: InterestingEngineering
