Един от ключовите социално-икономически проблеми в Европейския съюз (ЕС) продължава да е бедността. Тя засяга милиони хора и пречи на икономическата стабилност и социалното сближаване.
Според данни на Евростат, през 2023 година 16,2 % от населението на ЕС, което се равнява на около 71,7 милиони души, са били изложени на риск от бедност.
Показателят е базиран на праговете на бедност в различните държави членки и показва сериозни регионални различия в рамките на Съюза.
Данните показват тревожни тенденции в редица райони на ЕС, като в 10 региона делът на хората в риск от бедност надхвърля 30%. Най-тежка е ситуацията в Гвиана, най-отдалечения регион на Франция, в който повече от половината население (53 %) живеят в риск от бедност. Други райони отчитащи високи нива на хора, живеещи в риск от бедност са Калабрия (40,6 %) и Сицилия (38 %) в Италия.
На регионално ниво данните за 2023 година показват тревожни тенденции в редица райони на ЕС. В десет региона делът на хората в риск от бедност надхвърля 30 %. Най-сериозно е положението в Гвиана, най-отдалечения регион на Франция, където 53 % от населението е изложено на риск от бедност. Италианските региони Калабрия (40,6 %) и Сицилия (38,0 %) също показват високи нива на бедност.
За разлика от тях в 26 региона делът на бедните е под 10 %. Румънският регион Букурещ-Илфов е с най-нисък дял на хората, изложени на риск от бедност (2,1 %), изпреварвайки италианския регион Provincia Autonoma di Bolzano/Bozen (3,1 %) и белгийския регион Prov. Oost-Vlaanderen (5,4 %).
Това ясно показва значителни разлики между начина и условията на живот в различните държави в ЕС и в различните част на всяка държава.
В България хората живеещи в Северозападния и Южния централен регион са най-силно заплашени от бедност, съответно 26,9% и 25,8 %. Най-нисък е рискът за хората в Югозападния регион 12,9%.
Факторите, които играят съществена роля за определянето на нивото на бедност, включват икономическо развитие, ниво на образование, заетост и социалните политики.
В региони с добре развита инфраструктура и достъп до качествено образование и здравеопазване обикновено нива на риск от бедност са по-ниски. От друга страна, изолираните или икономически по-слабо развитите райони са по-податливи на бедност.
