Вълците имат променена имунна система, подобно на пациенти с рак, подложени на лъчева терапия.
След експлозията през 1986 г. на реактор №4 в атомната електроцентрала в Чернобил в съветска Украйна, непосредствените му околности, включително близкият град Припят, се превръщат в едно от най-опасните места за живеене в света.
В сянката на бедствието радиацията удря земята и налага хората да бъдат евакуирани, но кучета и вълци продължават да живеят в района.
Сред зловещата тишина на Чернобилската забранена зона (CEZ), където човешкото присъствие отсъства почти напълно, бродят сиви вълци, предлагащи прозрения, които могат да подобрят нашето разбиране за рака.
Скорошно изследване, проведено от Кара Лав, еволюционен биолог и екотоксиколог от Принстънския университет, насочва светлините към тайните на оцеляването на вълците от Чернобил.
Противоракови способности
Правейки паралели между вълците и хората, болни от рак, Лав и нейният екип предприемат експедиция до сърцето на ЧЕЗ през 2014 г.
Въоръжен с GPS нашийници, оборудвани с радиационни дозиметри, екипът проследява движенията на вълците. „Получаваме измервания в реално време за това къде се намират и на колко радиация са изложени“, казва тя в съобщение за пресата.
Екипът взема проби от кръвта на вълците, за да проучи как те реагират на радиация, причиняваща рак. Екипът установява, че чернобилските вълци са изложени на повече от 11,28 милирема радиация всеки ден през целия си живот.
Вълците живеят в среда, където количеството радиация надвишава законово допустимата граница за безопасност за хората повече от шест пъти, което представлява значителен риск за тяхното здраве и благополучие.
„Кучетата в Чернобил имат по-високи нива на рак, отколкото кучета извън Чернобил. И ако екстраполираме това в популацията на вълци, можем да приемем, че те също може да имат по-високи нива на рак“, казва Лав пред NPR.
„Но те също така показват по-голяма устойчивост в рамките на тези гени, които откриваме, че са под селекция. Така че вредните въздействия на този рак, дори ако той съществува в популацията, може да не са толкова силни“, добавя тя.
Променена имунна система като тази на пациенти с рак
Изследването на Лав също заключава, че чернобилските вълци показват променена имунна система, която много прилича на пациенти с рак, подложени на лъчелечение.
Още по-обещаващо е, че специфични региони на генома на вълка са показали устойчивост срещу повишени рискове от рак, предлагайки надежда за идентифициране на защитни мутации, които са от решаващо значение за оцеляването.
Търсенето на Лав обаче се сблъска с предизвикателства като пандемията от COVID-19 и продължаващата война Украйна-Русия. „Наш приоритет е хората и сътрудниците да бъдат в безопасност“, казва Лав.
В друго проучване, публикувано миналата година, е разкрито, че кучетата, живеещи в и около радиоактивни среди в района, показват различни генетични характеристики в сравнение с тези, живеещи по-далеч, и други глобални кучешки популации.
Изследването подчертава безпрецедентното екологично въздействие на ядрените бедствия, особено в Чернобил, където нивата на радиация поставят постоянни предизвикателства за дивата природа и домашните животни.
Въпреки постепенното намаляване на нивата на радиация с течение на времето, дългосрочните ефекти върху възраждащата се популация от кучета в района остават несигурни.
Източник: InterestingEngineering
