Някои смятат, че технологичния гений Илон Мъск има коефициент на интелигентност от около 150, което е близо до изчисления коефициент на интелигентност на велики учени като Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг, за които се смята, че са имали IQ около 160.
Въпреки това IQ-то нито на Айнщайн, нито на Мъск, нито на Хокинг не се доближава до това на Уилям Джеймс Сидис, малко известен човек, който според някои е имал IQ между 210 и 300.
Коефициентът на интелигентност (IQ) е противоречиво, но широко използвано средство за оценка на интелигентността на всеки човек. Може да се измери с помощта на няколкото теста, предназначени за измерване на уменията за разсъждение и решаване на проблеми. Тестовете обикновено се преразглеждат на всеки няколко години, за да се поддържа 100 като среден резултат.
Сега може би се чудите, ако Сидис е бил толкова интелигентен, защо не сте чували за него? Отговорът на този въпрос се крие в доста необичайния живот, който той води.
Непознатият живот на Уилям Джеймс Сидис
Снимка: The Siddis Archives/Wikimedia
Роден в Ню Йорк на 1-ви април 1898 г. в семейството на руски имигранти, Сидис чете вестник без затруднения, когато е само на 18 месеца.
Родителите му също са изключително интелигентни – майка му Сара Манделбаум Сидис е лекар. Получава образованието си от BUSM (Училище по медицина на Бостънския университет), а баща му Борис Сидис е известен психолог, който сам прави забележителен принос в областта на психопатологията.
В биографията на Сидис, The Prodigy, авторът Ейми Уолъс разкрива, че родителите му са били изключително амбициозни и отчаяно са искали той да трупа нови и нови знания. Майка му харчи огромни суми за книги, карти и други материали, за да насърчи желанието му да учи. Докато Борис Сидис иска да даде на сина си перфектните инструменти за оформяне на способностите му за разсъждение и мислене. Той дори води дебати с Уилям Сидис по психология и различни други напреднали теми от ранна детска възраст.
Сидис обаче не е щастлив от това специално отношение, което получава от своите родителите.
Когато Сидис навършва осем години, той може да говори осем езика, включително гръцки, английски и руски. По-късно той създава свой собствен език, който нарича „Vendergood“.
На девет години, той е приет в Харвардския университет, но при условие, че трябва да изчака до 11-годишна възраст, за да бъде официално записан в колежа.
И така, през следващите две години Сидис учи математика в университета Тъфтс, където според съобщенията прекарва времето си в коригиране на грешки в учебниците и разглеждане на теорията на относителността на Алберт Айнщайн.
Въпреки че днес не съществуват данни с резултати или тестови доклади относно неговата интелигентност, като се има предвид възрастта и академичния блясък на Сидис, оценката му за IQ е някъде между 50 и 100 точки по-висока от тази на Айнщайн или Хокинг.
През 1909 г. 11-годишният Уилям Сидис става най-младият човек, посещавал Харвард. Той е смятан за най-яркото от група деца-вундеркинди в Харвард през 1909 г., която включва Норберт Винер, смятан за баща на кибернетиката, и композитора Роджър Сешънс.
Същата година Сидис изнася презентация за четириизмерните тела на Харвардския математически клуб. Неговото разбиране на сложната тема привлича вниманието на редица експерти.
Слушайки Сидис, американският физик Даниел Ф. Комсток, който по това време е професор в Масачузетския технологичен институт, казва: „Прогнозирам, че младият Сидис ще бъде велик астрономически математик, лидер в тази наука в бъдеще“.
Как интелигентността се превръща в проклятие за Сидис?
Снимка: The Siddis Archives/Wikimedia
За съжаление прогнозите на Комсток се оказават грешни.
Хвърляйки светлина върху годините, прекарани от Сидис в Харвард, биографията му разкрива, че Сидис се е борил да живее нормален живот. Той често е дразнен и подиграван от другите студенти в Харвард и се чувства неудобно от нежеланото медийно отразяване.
Според Ейми Уолъс „Той е бил обект на присмех в Харвард, а всичко, което е искал, е да бъде далеч от академичните среди и да води нормален живот на работещ човек“.
След като завършва Харвардския университет на 16-годишна възраст, Сидис признава на един от репортери, които го преследват: „Искам да живея перфектния живот. Единственият начин да живея перфектния живот е да го живея в уединение. Винаги съм мразил тълпите.“
На 16-годишна възраст, Сидис отива в университета Райс, за да работи като асистент професор по математика. Той преподава на студенти в продължение на една година и също така пише книга за евклидова геометрия.
Скоро обаче на Сидис му писва от катедрата и неуважителното поведение на някои студенти към него, така че напуска университета Райс и се връща в Харвард, за да учи право. Сидис учи право почти три години, но след това напуска колежа през 1919 г. по неизвестни причини.
Той се заема със социалистически каузи и същата година е арестуван за участие във воден от комунистите антивоенен митинг.
Заради известността му, арестът му влиза в заглавията на няколко вестника по това време. Сидис сам се защитава в процеса и е осъден на 18 месеца затвор – шест месеца за безредици и една година за нападение на офицер.
Родителите му обаче успяват да го накарат да влезе в санаториума на баща му и да работи в Масачузетския технологичен институт, вместо в затвора.
През 1921 г. той е освободен от институцията на баща си и прекарва остатъка от живота си, водейки самостоятелно съществуване извън очите на обществеността. Той се отрича от познанията си по математика и започва работа като счетоводител, като често използва псевдоним и сменя работата и градовете всеки път, когато някой го разпознае.
Той пише редица книги – някои под собственото си име, други под различни псевдоними. През 1925 г. той публикува забележителна книга за космологията, в която предсказва черните дупки – 14 години преди Чандрасехар.
Сидис прави всичко възможно да избяга от детството и родителите си.
Продължава да сменя работата и името си, защото не иска повече да бъде идентифициран като „детето-чудо Уилям Сидис“. Той прекарваше времето си в писане на книги, събиране на билети за трамвай и дори извършване на неквалифициран труд, който би се сметнал за недостоен за човек с неговата интелигентност.
През 1925 г. Сидис написва „The Animate and the Inanimate“, книга, която представя неговите мисли за космологията и потенциалната обратимост на втория закон на термодинамиката.
Десет години по-късно през 1935 г. той публикува друга книга, озаглавена „Tribes and the States“ (под фалшивото име Джон У. Шатък), която показва различни аспекти от историята на индианците.
Той също така изобретява нов вид вечен календар, който е специално проектиран да отчита високосните години.
Сидис успява да живее спокойно до 1937 г., когато статия, публикувана в The New Yorker за това, в какво се е превърнало „момчето гений“, го връща под светлините на прожекторите.
Недоволен от съдържанието на статията, Уилям Сидис обвинява списанието в клевета и в нарушаване на личния му живот и завежда дело срещу изданието. Той печели делото през 1944 г., но умира от мозъчен кръвоизлив същата година.
Сидис оставя своята следa в области на знанието, включващи история, космология и психология. Знае над 40 езика (според някой източници над 100), създава дори собствен език, основаващ се на латинския и гръцкия, но и с елементи от немски, френски и други романски езици. Пише редица книги през живота си, четири от тях до 8-годишната си възраст. Притежава изключителен коефициент на интелигентност (от 210 до 300 – най-високата стойност в историята на IQ). Интелигентността обаче е само един от многото аспекти на това да си човек. Пътуването на Уилям Сидис показва, че човешкият живот има толкова много различни елементи, че само интелигентността не е гаранция за пълноценен, успешен и щастлив живот.
Източник: InterestingEngineering
