По средата на лятото ФГА успя да реализира поредните 150 кв.м. от чутовния си проект „Великата стена на България“, който цели да обрисува приблизително 194 000 кв.м. стенна училищна площ с изкуството на едни от най-признатите ни художници.
През юли 2024, пет години след последната си изява в градската галерия на Търговище, Насимо се връща в родния си град, за да зарадва отново съгражданите си, но този път с облика на Симеон Велики по фасадата на бившото си училище – ПТГ „Цар Симеон Велики“.
Насимо, доволен ли си от проекта?
Ами виж, аз винаги тая една доза недоволство към всяка завършена стена. Винаги си казвам, “Можеше тук да подходя по малко по-различен начин. Там можеше да е една идея по-добре”, но съм радостен, че стената е завършена и от позитивната реакция на хората в града. Изкуството, преди всичко, е за тях.
А усещаш ли чувство за дълг към родния град? Как се почувства да се завърнеш под родната стряха?
По-скоро към цяла България. Лесно е да се вкопчиш в злободневните теми, с които ни заливат всеки ден, и да си кажеш, че няма смисъл да живееш тук, но има нещо в България, което си заслужава. Затова и оставих доста комфортен начин на живот в Канада и се върнах тук. Въпреки това смятам, че са нужни общи усилия за създаването на едно културно общество, което цени разновидностите на изкуството, а не само канона. Една част от това предизвикателство трябва да се поеме от артистите, а друга от държавата чрез добра културна политика.
А що се отнася до чувствата към града, независимо дали по работа, или по лични причини винаги усещам топло чувство, когато се връщам. Тук, може да се каже, израснах като художник под крилото на рисувачите на плакати в местното кино, които ми даваха домашно от типа “Прерисувай този плакат, като използваш само химикал”. Каквито и ограничения да е имал малкия град за мен, свободата, която ми е дал, за да претворявам пространството около себе си, ми е помогнала да се чувствам повече на място.
А имахте ли предизвикателства, докато работихте със Све?
Единственото предизвикателство бяха убийствените жеги, които надхвърляха 45 градуса. В тези региони на България летата са много знойни, а зимите мразовити. По всички други параметри процесът вървеше гладко. Директорът и администрацията ни гласуваха пълното си доверие за проекта. Беше доста мило, когато видях, че пазят някакви стари мои рисунки от времето, когато бях пишман ученик. Благодарен съм, че не само сега, но и тогава учителите повярваха на моите способности като артист, който не го вълнуваше нищо друго освен изкуството.
Има ли нов проект в Търговище в календара на ФГА?
Не мога да издавам много, но планираме нещо с колектива за първите месеци от 2025 година, като се надявам всичко да се нареди и да успеем да зарадваме отново жителите на града.
Све, това е вторият проект на ФГА, в който си замесен. Как се чувстваш след изпълнението?
Това беше един от най-приятните проекти тази година за мен въпреки нечовешките температури.
Организацията беше много добра и всичко беше на ниво: от вишката до отношението на администрацията и учителите. Тази година, вероятно заради жегите, нямахме толкова помагачи от ученическия състав, както при училището Дечо Денев. Въпреки това имахме публика: много фенове на Насимо, както и бивши негови учители, ни посетиха да му благодарят за това, което прави.
А що се отнася до изпълнението, много съм доволен от финалния резултат и до голяма степен това се дължи на Ойкос боите. Те ни помогнаха при Дечо Денев и съм обнадежден, че ще работим с тях още дълго време за бъдещите ни проекти.
