През 2025 г. в Европа са инсталирани 19,1 GW нови вятърни мощности, а 15,1 GW от тях са в рамките на страните от ЕС. 90% от новите вятърни мощности, построени в Европа миналата година, са били на сушата. 2 GW нови офшорни вятърни електроцентрали са били свързани към мрежата.
Европейският съюз разполага с 246 GW вятърни мощности, 224,5 GW на сушата и 21,5 GW в морето. Общият капацитет за Европа е 304 GW, 265 GW на сушата и 39 GW в морето.
Според прогнозите през периода 2026-2030 г. Европа трябва да инсталира 151 GW нови вятърни мощности. От тях 112 GW трябва да са в ЕС, което прави средно по 22 GW годишно. Това би довело общата инсталирана мощност в Европа и ЕС съответно до 439 GW и 343 GW до 2030 г.
През миналата година трите страни в Европа, които са изградили най-много вятърни мощности, са Германия (5,7 GW), Турция (2,1 GW) и Швеция (1,8 GW).
Набраният капитал за нови вятърни проекти в Европа е бил 45 милиарда евро през 2025 г. С него са финансирани 20,9 GW нови мощности, които ще бъдат инсталирани през следващите няколко години.
Сред страните с най-висок дял на вятърната енергия в електроенергийния си микс са Дания (50%), Литва (33%), Ирландия (33%), Обединеното кралство (31%) и Швеция (30%).
В сектора на вятърната енергия в Европа в момента са заети близо 443 000 души, както пряко, така и косвено. Очакванията са тази цифра да достигне 607 000 до 2030 г.
Търговията с вятърни турбини в ЕС нараства
На фона на тези числа, последните данни на Евростат показват, че през 2025 г. ЕС е внесъл продукти за зелена енергия (слънчеви панели, биогорива и вятърни турбини) на стойност 11,4 милиарда евро и е изнесъл за 4,6 милиарда евро.
През 2025 г. стойността на вноса на слънчеви панели в ЕС е спаднала с 27,7% до 8,0 милиарда евро. Обемът на вноса е намалял с 4,0%, което предполага, че средната цена на вносните слънчеви панели е спаднала. Подобна е ситуацията и при биогоривата, но там е отчетен спад както в стойността, така и в обема, съответно с 7,9% и 11,6%.
От друга страна, стойността на вноса на вятърни турбини се е увеличила с цели 40,6% до 0,7 милиарда евро, а обемът на вноса е нараснал още по-рязко – с 69,0%.
Що се отнася до износа, ЕС е изнесъл слънчеви панели на стойност 0,5 милиарда евро през 2025 г. Стойността на износа е намаляла с 23,6%, докато обемът се е увеличил с 2,6%. Износът на биогорива от ЕС се оценява на 1,0 милиард евро, след спад от 45,9% в стойността и 46,2% в обема в сравнение с предходната година.
От трите продуктови групи вятърните турбини са с най-висока стойност на износа (3,1 милиарда евро). В сравнение с предходната година е отчетено увеличение както в стойността (10,8%), така и в обема (9,5%).
Китай е бил най-големият доставчик на слънчеви панели за ЕС през 2025 г., като продължава доминацията си с цели 98,6% от общия внос. При течните биогорива Малайзия е била водеща във вноса с дял от 21,9%, следвана от Съединените щати (16,1%), Аржентина (12,4%) и Обединеното кралство (12,3%).
През 2025 г. вносът на вятърни турбини е бил предимно от Китай (59,6%) и Индия (22,2%). В сравнение с 2024 г. Китай е увеличил дела си от 41,3%, измествайки Индия като водещ доставчик.
От една страна, развитието на вятърната енергетика предоставя нови възможности на европейските производители, но от друга, засилва конкуренцията с доставчиците от Азия. Ето защо през следващите години за Европа ще е важно не само да увеличава капацитета си за производство на чиста енергия, но и да запази и подобри позициите си в производството на технологии за нея.
Източници: Eurostat, WindEurope
