Високият холестерол обикновено не причинява болка или други ясни симптоми. Причината е, че LDL холестеролът може да се натрупва в артериите постепенно в продължение на години. Затова най-сигурният начин да разберете какви са нивата му е чрез кръвно изследване – липиден профил. Според Националната агенция за обществено здраве на Съединените щати повечето здрави възрастни е добре да изследват холестерола си на всеки 4 до 6 години, а при наличие на рискови фактори – по-често.[1]
Защо високият холестерол протича без симптоми?
Холестеролът е мастно вещество, което организмът използва за изграждането на клетките и производството на определени хормони. Проблем възниква, когато нивата на LDL холестерола, известен като „лош“, са прекалено високи, обясняват експертите от онлайн магазин Biotica.
Излишният LDL може да се натрупва по стените на артериите и постепенно да образува плаки. Този процес се нарича атеросклероза. Самото стесняване на съдовете обикновено не се усеща. Симптоми могат да се появят едва когато кръвотокът е значително ограничен или плаката се разкъса и се образува тромб.
Затова при някои хора високият холестерол се установява чак след поява на сърдечно-съдов проблем, например болка в гърдите при натоварване, инфаркт или инсулт.
Видими признаци при наследствен висок холестерол
Фамилната хиперхолестеролемия е наследствено състояние, при което нивата на LDL холестерола са високи още от раждането. При част от засегнатите могат да се появят външни признаци, които насочват към заболяването.[2]
Сред тях са:
- ксантоми – жълтеникави или белезникави образувания около кокалчетата на пръстите или ахилесовото сухожилие;
- ксантелазми – жълтеникави натрупвания по клепачите;
- роговична дъга – сивкав или бял пръстен в периферията на роговицата, особено когато се появи преди 45-годишна възраст.[3]
Тези признаци не се срещат при всички хора с фамилна хиперхолестеролемия, затова липсата им не изключва състоянието. Ако единият родител е засегнат, всяко негово дете има 50% вероятност да наследи генетичната промяна.[4]
Кога да изследваме холестерола?
Колко често е необходимо изследване зависи от възрастта, здравословното състояние и индивидуалния сърдечно-съдов риск. Общите препоръки могат да служат като ориентир:
- Детство и юношество
Първото изследване обичайно се препоръчва между 9 и 11 години, а следващото – между 17 и 21 години.
- Здрави възрастни над 20 години
При нисък риск липидният профил обикновено се изследва на всеки 4 до 6 години. След 40-годишна възраст честотата може да се промени според индивидуалния сърдечно-съдов риск.[1]
- Хора с рискови фактори
При диабет, сърдечно-съдово заболяване, фамилна обремененост, затлъстяване или тютюнопушене лекарят може да препоръча по-чести изследвания.
- Профилактика в България
Наредба № 8 за профилактичните прегледи предвижда изследване на холестерола веднъж на 5 години за мъже над 40 и жени над 50 години.[5]
Ако вече е установено отклонение в стойностите, стандартните интервали не са приложими. Честотата на контролните изследвания се определя индивидуално от лекар.
Какво показва липидният профил?
Липидният профил обикновено включва общ холестерол, LDL („лош“) холестерол, HDL („добър“) холестерол и триглицериди.
Няма една универсална стойност на LDL, която да е подходяща за всички. Целевите нива зависят от общия сърдечно-съдов риск. При хора с диабет, установено сърдечно-съдово заболяване или прекаран инфаркт например препоръчителните стойности може да са по-ниски.
Затова резултатите от липидния профил трябва да се разглеждат заедно с останалите рискови фактори. Липсата на симптоми не означава непременно, че холестеролът е в норма. Редовното изследване позволява отклоненията да бъдат установени навреме, още преди да са се появили усложнения.
Източници
[1] Centers for Disease Control and Prevention (CDC). Testing for Cholesterol.
https://www.cdc.gov/cholesterol/testing/
[2] Mayo Clinic. Familial Hypercholesterolemia.
https://mcforms.mayo.edu/mc8400-mc8499/mc8455.pdf
[3] Australian Journal of General Practice (AJGP). Familial hypercholesterolaemia: A guide for general practice. https://www1.racgp.org.au/ajgp/2019/september/familial-hypercholesterolaemia
[4] NHS Genomics Education Programme. Familial hypercholesterolaemia.
https://www.genomicseducation.hee.nhs.uk/inc/uploads/2019/05/Familial-hypercholesterolaemia.pdf
[5] Министерство на здравеопазването. Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.
https://old.mh.government.bg/media/filer_public/2018/12/07/spri-i-se-pregledai.pdf
