Мъглявината Пръстен разкрива сложни структури, символизиращи последните фази на умираща звезда.
Космическият телескоп Джеймс Уеб публикува нови подробни изображения на емблематичната пръстеновидна мъглявина с невиждани досега детайли. Сложната структура и състав на тази планетарна мъглявина могат да се видят в новите завладяващи изображения, получени от близката инфрачервена камера на Уеб (NIRCam) и средния инфрачервен инструмент (MIRI).
Мъглявината Пръстен е открита през 1779 г. от астрономите Антоан Даркие дьо Пелепуа и Шарл Месие. Тя е един от най-видните и светещи обекти в нашето нощно небе, приблизително на 2500 светлинни години от Земята.
„Планетните мъглявини някога се смятаха за прости кръгли обекти с една умираща звезда в центъра. Те бяха наречени така заради размития си, подобен на планета вид през малките телескопи“, казва Роджър Уесън от университета в Кардиф в официалното съобщение на НАСА.
Тези редки изображения с висока разделителна способност могат да дадат ценна представа за формирането и еволюцията на планетарните мъглявини.
There’s just one Ring Nebula to rule them all. Now Webb has turned its eye on this popular target, revealing the complexity of its structure in unprecedented detail — and the possibility that the dying star at its center has a companion: https://t.co/wfcaLkQNAe pic.twitter.com/aA3pMDQArY
— NASA Webb Telescope (@NASAWebb) August 21, 2023
Изображенията детайлизират външния и вътрешния пръстен
Развитието на тази мъглявина, която има структура, подобна на поничка, е резултат от умираща звезда, изхвърляща материал от външните й слоеве в космоса.
Според съобщението на Европейската космическа агенция (ESA), изображенията подробно описват различни аспекти на мъглявината, включително „нишковидната структура на вътрешния пръстен“ и „концентричните характеристики във външните региони“. Добавя се, че изображението предлага директен изглед на един от полюсите на конструкцията.
Яркият и цветен основен пръстен се състои от газ, излъчен от умираща звезда в центъра на мъглявината.
Външната област на мъглявината се състои от над 20 000 плътни глобули, богати на молекулярен водород, докато вътрешната област е плътно натъпкана с горещ газ.
„Основната обвивка съдържа тънък пръстен от повишени емисии от базирани на въглерод молекули, известни като полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Приблизително десет концентрични дъги са разположени точно отвъд външния ръб на основния пръстен“, описват от ESA.
Интересното е, че тези дъги най-вероятно са се образували от взаимодействие между централната умираща звезда на мъглявината и спътник с ниска маса. Последният обикаля около централната звезда на значително разстояние, еквивалентно на това между Слънцето и Плутон.
„Тези дъги трябва да са се образували на всеки 280 години, докато централната звезда е отделяла външните си слоеве“, казва Уесън.
Когато горивото на централната звезда е напълно изчерпано, тя в крайна сметка ще се превърне в звезден труп или бяло джудже. Дори нашето Слънце може да остави след себе си мъглявина след пет милиарда години в последния си еволюционен звезден стадий.
С тези подробни изображения учените сега се надяват да намерят отговора на един от ключовите въпроси: „Как една сферична звезда е образувала толкова структурирани и сложни мъглявини като мъглявината Пръстен?“
Тези наблюдения на пръстеновидната мъглявина са проведени като част от програмата за наблюдение GO 1558 на Webb.
Източник: InterestingEngineering
