Знаете ли, че на астронавтите апендиксът се е отстранявал, преди да излетят в космоса? Какво от това ще си кажат повечето от вас, нали може да се живее и без този орган, защото той реално не служи за нищо. Доколко обаче е вярно това твърдение? Именно на този въпрос се опитва да отговори Ignacio López-Goñi, професор по микробиология и член на Испанското дружество по микробиология (SEM) към Университета в Навара.
Нека започнем от локализирането му. Апендиксът е малка торбичка с форма на пръст, разположена там, където тънкото черво се съединява с дебелото черво, в цекума. Възпалението и инфекцията на апендикса, известни като апендицит, могат да доведат до разкъсване на органа и последваща широко разпространена инфекция (перитонит). Ако не се лекува, състоянието може да стане животозастрашаващо.
При някои дългосрочни мисии в отдалечени и изолирани райони – като Антарктида или космоса – от участниците преди се е изисквало да се подложат на операция за отстраняване на апендикса (апендектомия) преди заминаване. Това е било оправдано заради ограничения достъп до медицински заведения и трудностите при евакуацията на хора от тези отдалечени райони в случай на спешна медицинска помощ.
Премахването на апендикса преди заминаването елиминира всякакъв риск от апендицит и свързаните с него усложнения по време на мисията, като по този начин помага да се гарантира безопасността и благополучието на участващите. Очевидно всички печелят, но дали наистина е така.
Рудиментарен орган
За нашите предци апендиксът най-вероятно е еволюирал, за да им помага да смилат диета, богата на сурови зеленчуци и целулоза, каквато функция все още изпълнява при много тревопасни бозайници. Преди хиляди години той е функционирал като продължение на цекума, участвайки в бактериалното смилане на влакнести растителни материали.
С разнообразяването на човешката диета, обогатявайки я с животински протеини и по-лесно смилаеми готвени или ферментирали храни, е имало по-малка нужда от обемист цекум и функционален апендикс за смилане на целулоза.
В резултат на това човешкият апендикс е намалял по размер и е загубил първоначалната си храносмилателна функция. Поради тази причина той отдавна се смята за рудиментарен орган, част от тялото, която е била полезна по онова време, но без която можем да се справим днес.Край на формуляра
Въпреки че вече не изпълнява първоначалната си функция, сега знаем, че апендиксът е развил нови функции, които са от съществено значение за човешкото здраве.
Регулатор на микробиома
Доказано е, че апендиксът е важен компонент на имунната функция, особено в ранния период от човешкото развитие. Той действа като лимфоиден орган, подобен на Пайеровите плаки в червата, и допринася за узряването на В-лимфоцитите (разновидност на белите кръвни клетки) и производството на антитела (имуноглобулин тип А), които са от решаващо значение за контролиране на плътността и качеството на чревната микробиота.
Освен това, самият апендикс съдържа много разнообразна и разнородна микробиота, включително бактерии като Firmicutes, Proteobacteria, Bacteroidetes, Actinobacteria и Fusobacteria. Това разнообразие е различно от другите части на стомашно-чревния тракт, което предполага специализирана роля.
Премахването на апендикса е свързано с намаляване на разнообразието на чревните бактерии. Хората, претърпели апендектомия, показват намалено количество полезни бактерии, произвеждащи късоверижни мастни киселини, включително Roseburia, Barnesiella, Butyricicoccus, Odoribacter и Butyricimonas. Това намаляване на микробното разнообразие може да доведе до чревна дисбиоза и потенциално да увеличи податливостта към различни заболявания.
Апендектомията е свързана и с увеличаване на гъбичното разнообразие в червата. Тази промяна в микробната екосистема предполага, че апендиксът може да играе роля в баланса между бактериалните и гъбичните популации, потенциално действайки като склад на чревна микробиота, която репопулира дебелото черво след излагане на патогени или антибиотично лечение.
Апендиксът може да играе допълнителна роля в защитата на стомашно-чревната система от нахлуващи патогени. Това би обяснило защо хирургичното отстраняване на апендикса е свързано с по-лоша прогноза за рецидивираща инфекция с Clostridioides difficile и повишен риск от възпалително заболяване на червата и улцерозен колит.
То може дори да е свързано с повишената честота на други състояния, като сърдечни заболявания и болестта на Паркинсон. Следователно ролята на апендикса за поддържане на микробното разнообразие изглежда е от решаващо значение за цялостното здраве.
Ами астронавтите?
Въпреки че отстраняването на апендикса е доста рутинна процедура, не могат да се пренебрегнат потенциалните рискове, свързани с нея.
Преди всичко, съществуват рисковете, присъщи на всяка операция – следоперативни инфекции могат да възникнат при всяка хирургична процедура и апендектомиите не са изключение.
Кръвоизливът е друго възможно усложнение, което може да възникне по време или след отстраняването, а в редки случаи следоперативното кървене може да изисква кръвопреливания. Освен това, апендектомията обикновено се извършва под обща анестезия, което носи свой собствен набор от допълнителни рискове.
Както вече разбрахме, апендиксът играе и важна роля в регулирането на чревния микробиом, допринасяйки за неговото разнообразие. Ето защо отстраняването му като превантивна мярка вече не се препоръчва за астронавтите.
НАСА е наясно, че потенциалните рискове, свързани с подобна интервенция, надвишават ползите от нея и предпочита да се съсредоточи върху поддържането на цялостното здраве на астронавтите, като същевременно осигурява необходимата медицинска подкрепа по време на космически мисии.
Източник: The Conversation
