Често се приема, че начинът, по който човек реагира на груб коментар, разкрива нещо съществено за него – неговата личност, култура или дори езика, на който говори. Ако някой реагира спокойно, обикновено се смята, че е търпелив човек. Ако отвърне остро, често се приема, че е избухлив.
Ново изследване предполага, че зад подобни реакции стои нещо доста по-непосредствено. В напрегнати ситуации действат няколко фактора едновременно, а това как се чувстваме „в момента“ често влияе върху отговора ни толкова силно – а понякога и по-силно – отколкото нашите общи личностни характеристики.
В проучване от 2025 г., публикувано в списанието Journal of Pragmatics, учените изследват как двуезични хора реагират на грубост на работното място. Резултатите поставят под въпрос едно широко разпространено предположение – че стабилни личностни качества като емоционалната интелигентност могат надеждно да предскажат как хората ще се справят с трудни социални ситуации.
Вместо това се установява, че моментното настроение оказва измеримо влияние върху това как хората реагират на грубост, докато стабилните личностни черти имат по-голямо значение за решението дали човек изобщо ще се включи в комуникацията. Емоционалната интелигентност като обща характеристика не предсказва тези реакции по начина, по който често се предполага.
Изследването включва 104 двуезични участници, говорещи испански и английски. Първо те попълват въпросник за измерване на емоционалната интелигентност. След това са поставени в положително или отрицателно настроение чрез видеа, предназначени да предизвикат емоционални реакции. Накрая участниците реагират на десет различни работни ситуации, свързани с грубо или неучтиво поведение, като отговарят както на испански (първи език), така и на английски (втори език).
Ситуациите включват директна критика, саркастични забележки, както и по-неявни форми на неучтивост – например липса на благодарност за подарък или отсъствие на обратна връзка след презентация.
Този експериментален дизайн позволява на учените да изследват три основни въпроса:
- Влияе ли емоционалната интелигентност на това как реагираме на грубост?
- Влияе ли настоящото ни настроение на избора как да се изразим?
- Реагираме ли различно на родния и втория си език?
Емоционална интелигентност: по-малко определяща от очакваното
Една от основните хипотези в изследването е, че хората с по-висока емоционална интелигентност ще се справят по-умело и по-конструктивно с прояви на грубост. Това обаче не се потвърждава. Не се откриват значими връзки между нивата на емоционална интелигентност и начина, по който участниците реагират в различните ситуации.
Защо това е така? Според резултатите, ключът е в едно важно разграничение: емоционалната интелигентност не е едно и също с морал, характер или спазване на социални норми. Когато хората се сблъскат с неучтиво поведение, реакциите им изглежда се определят по-малко от способността им да обработват емоции и по-скоро от личните им морални убеждения.
Това ясно се вижда при част от участниците с по-ниски нива на емоционална интелигентност, които избират изобщо да не реагират на грубостта. Техните отговори включват изказвания като: „По-добре да не отговарям, отколкото да кажа нещо, за което ще съжалявам“ и „Не бих искал да се поставям на тяхното ниво и да бъда саркастичен“.
С други думи, човек може да изпитва гняв и да не го контролира добре, но въпреки това да избере да не реагира остро заради своите ценности. Емоционалната интелигентност влияе по-скоро върху това как се възприема обидата, но реалната реакция се определя повече от социалните норми и личните морални принципи.
Това потвърждава по-ранни изследвания, според които в конфликтни ситуации културата и правилата на поведение често имат по-голяма тежест от емоционалните характеристики.
Общителност: черта, която има значение
Докато общата емоционална интелигентност не предсказва реакциите, една нейна част се оказва важна – общителността. Тя е свързана с увереността в общуването и способността за по-асертивно поведение.
По-необщителните участници по-често избират да премълчат при грубо отношение, докато по-общителните обикновено реагират, често по-уверено и директно. В някои случаи липсата на реакция също е форма на отговор – тя може да означава, че човекът е бил засегнат, но е решил да не го показва или просто не е искал да изрази емоциите си.
Това откритие оспорва идеята, че нашите реакции към неучтивостта са автоматична реакция „око за око“. Вместо това, личният ни избор може да играе роля при вземането на решение дали изобщо ще се ангажираме.
Настроението: най-силният фактор
Докато личностните черти се оказват слаби предиктори, настроението има най-силно влияние върху реакциите. Участниците в негативно настроение по-често отвръщат с по-остри и обидни реакции, докато тези в позитивно настроение по-рядко реагират агресивно и по-често проявяват по-голяма търпимост към неучтивост.
Но картината е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Макар хората в лошо настроение по-често да реагират нападателно, при участниците в добро настроение, когато все пак има негативна реакция, тя често е по-директна, по-рязка и по-остро формулирана. Това подсказва, че доброто настроение може да намали чувствителността към социалните норми и очаквания, което води до по-редки, но по-силни изблици.
Тези резултати съвпадат с психологически изследвания, според които настроението влияе върху начина, по който обработваме социалните правила. Лошото настроение води до по-внимателно и предпазливо поведение, докато доброто настроение понякога отслабва контрола върху социалните норми.
Няма разлика между езиците
Един от най-изненадващите резултати е това, което не се наблюдава. Очакването е било участниците да са по-толерантни към грубост на английски – техния втори език – тъй като той носи по-слаба емоционална тежест. Вместо това реакциите се оказват почти еднакви и на двата езика.
Това може да се обясни с няколко фактора: пренасяне на езикови и социални модели от първия към втория език, високо ниво на владеене на английски (над средно напреднало) и влиянието на личните убеждения и социална идентичност, които надделяват над езиковите различия.
С други думи, когато хората се почувстват обидени, те използват сходни модели на реакция, независимо на кой език общуват.
Последици за работното място
Изследването има важни последици за комуникацията на работното място. Все по-често се говори за психичното здраве и настроението в професионална среда, а резултатите показват, че те реално влияят върху начина, по който общуваме под стрес.
Лошо начало на деня, напрегната среща или лични проблеми могат да ни направят по-резки, докато доброто настроение може да ни направи по-търпеливи или понякога дори по-остри.
Това е значимо и за езиковото обучение и за междукултурната комуникация. Не е достатъчно да се учат само езикови и културни норми – важно е да се разбира как емоциите, личността и социалните правила взаимодействат при конфликт.
Основното послание на изследването е, че при грубо отношение по-важно се оказва моментното състояние, отколкото личността. Емоционалната интелигентност не предсказва реакциите еднозначно, а настроението и общителността, заедно с моралните убеждения и социалните норми, определят как реагираме и какво казваме.
В ежедневието това означава, че краткият ни отговор на груб имейл не говори непременно много за характера ни, а по-скоро за това дали сме уморени, под напрежение или просто имаме лош ден.
Източник: Irini Mavrou, Associate professor, Universidad Nebrija; UCL; Nicola McNab, Researcher and teacher trainer, Universidad Nebrija/The Conversation
