Намирате се в голямо празно пространство и никой не ви казва накъде да вървите. Няма маршрут, няма определена цел и няма човек, когото да следвате. В коя посока ще изберете да тръгнете? Вероятно бихте предположили, че изборът ще е напълно случаен. Може би не е точно така.
Учени откриват любопитна закономерност в начина, по който се движим – когато хората могат да ходят свободно, без конкретна посока, те показват ясно предпочитание към движение обратно на часовниковата стрелка, или казано по-просто – наляво.
След пет години експерименти учените отхвърлят няколко от най-логичните обяснения, но продължават да не знаят защо го правим.
Началото на тази загадка е съвсем случайно. Всичко започва преди 6 години, през 2020 г., когато по време на пандемията изследователите наблюдават как се движат хората в затворено пространство, когато трябва да спазват дистанция. След многократното преглеждане на записите те забелязват нещо, което никога не са търсили – участниците постепенно започват да описват кръгове в една и съща посока.
Наблюдението поставя началото на серия експерименти, резултатите от които са публикувани през 2026 г. в научното списание Nature Communications.
Стените ли ни карат да завиваме наляво?
Решени да разберат какво определя избора ни на посока, изследователите започват да отхвърлят различни възможни хипотези. Първото възможно обяснение изглежда сравнително просто. Според предишни изследвания, десничарите са по-склонни да завиват наляво, а левичарите – надясно и тъй като повечето хора са десничари, е възможно именно това да кара цялата група постепенно да започва да се движи в една посока.
Учените проверяват хипотезата, като предварително установяват предпочитанието за завиване на отделните участници и след това създават различни групи. Но дори когато събират хора, които индивидуално предпочитат да завиват надясно, общото движение продължава да бъде обратно на часовниковата стрелка.
Следващият заподозрян са стените. Експериментът е преместен на открита училищна площадка с площ около 3000 кв. м, където повече от 100 тийнейджъри могат да се движат без ограниченията на затворено помещение.
Вместо да изчезне обаче, тенденцията става дори още по-отчетлива.
Така сме свикнали? Следващото предположение е свързано с културните навици. Когато двама души се срещнат един срещу друг, обикновено се отклоняват към определена страна. Този навик може да се различава между държавите и да е свързан с начина, по който е организирано движението.
Първите експерименти са проведени в Испания. Затова учените повтарят опита в Япония, където правилата и навиците за движение са различни. Идеята е, че ако културата е обяснението, японските участници би трябвало да покажат обратна тенденция. Но и това не се случва. Те също се движат преимуществено обратно на часовниковата стрелка.
Следващата хипотеза е свързана с това дали не усвояваме този навик, докато растем, например от спортни писти и други пространства, в които движението обикновено е организирано в тази посока. За целта изследователите наблюдават малки деца, които все още не са имали достатъчно време да усвоят подобни обществени навици. Тенденцията при тях е дори още по-силна.
Отговорът вероятно е в самите нас
Накрая учените решават да премахнат и последния възможен фактор – останалите хора. Повече от 200 доброволци влизат един по един в празно пространство и се движат сами. Няма тълпа, която да следват, няма с кого да се разминават и няма група, която да определя посоката им. Предпочитанието към движение обратно на часовниковата стрелка остава.
След като не поведението на тълпата създава тази закономерност, остава възможността всеки от нас да я носи със себе си още преди да стане част от групата.
Но защо? Науката продължава да няма отговор.
Изследователите търсят връзка с това коя ръка, крак или око са доминиращи, както и с пола на участниците, но не откриват желаното обяснение. Една от възможностите е причината да се крие в много малки биологични асиметрии – например във вътрешното ухо и начина, по който усещаме посоката и равновесието. Засега обаче това остава просто поредната хипотеза.
Освен че е любопитен факт за човешкото поведение, откритието може да помогне да разберем по-добре как хората се движат без предварително зададена посока. Това може да е полезно при проектирането и управлението на пространства, през които преминават големи потоци от хора – летища, гари, музеи и обществени сгради.
И така, следващия път, когато вървите без конкретна посока, направете един малък експеримент със себе си и вижте накъде всъщност ще завиете.
Източници: Nature Communications, The Conversation
