Обичате ли сладкиши? Датчаните определено са техни ценители. Прочутите датски сладкиши включват всичко, което съвременните представи за здравословно хранене ни съветват да ограничаваме – масло, тесто и много захар. Добавете към това и датското hygge – културата на уют, споделено време и удоволствие от малките неща, в която храната често има своето място.
Дания обаче предлага любопитно противоречие. Датчаните не са сред най-слабите хора в Европа, но затлъстяването сред тях е значително по-рядко, отколкото във Великобритания, въпреки културата на сладкишите и високата консумация на захар. Според последните съпоставими оценки на Световната здравна организация за 2022 г. 13,3% от възрастните в Дания са със затлъстяване. Във Великобритания делът е 26,8% – приблизително два пъти по-висок.
Съвсем логично възниква въпросът как е възможно нация, известна със своите сладкиши, да се справя по-добре с теглото. Отговорът вероятно започва от нещо много просто – не от това какво ядем понякога, а от начина, по който се храним и живеем през цялото време.
Ами ако проблемът не е в сладкиша?
Датчаните със сигурност не биха се отказали нито от захарта, нито от маслото или тестените изделия. Наред с това обаче те имат хранителна култура, в която продължават да присъстват ръжен хляб, пълнозърнести продукти, риба, зеленчуци и традиционното smørrebrød – отворен сандвич, обикновено върху ръжен хляб.
Пълнозърнестите храни са интересен пример за тази национална култура. От 2007 г. Дания развива публично-частно партньорство между държавата, здравни организации, хранителни компании и търговци с една конкретна цел – хората да консумират повече пълнозърнести продукти.
Резултатите от това партньорство са измерими. Средният прием на пълнозърнести продукти сред възрастните датчани се е увеличил от 36 на 82 грама, а днес повече от 1000 продукта на пазара носят специалното лого за пълнозърнести храни. Официалните препоръки вече са за поне 90 грама дневно.
Въпреки че здравословният начин на хранене е избор, който продължава да зависи от волята на потребителя, част от датския модел се опитва да направи този избор по-лесен още в магазина. Официален знак „Keyhole“ отличава продуктите с по-малко мазнини, захар и сол и повече фибри спрямо други продукти от същата категория.
Не само какво ядем, а как живеем
Храната е много важна част, но далеч не е цялата картина. От години в Дания велосипедът не е просто спорт или занимание през уикенда, а част от ежедневното придвижване. В Копенхаген например през 2024 г. 46% от пътуванията до работа или учебно заведение са извършени с велосипед. Наред с това спортът и физическата активност са широко разпространени.
Така датският сладкиш, с който започнахме, вече изглежда по-различно. Когато една калорична храна не съществува изолирано, а е част от ден, в който човек се придвижва с велосипед, яде ръжен хляб и зеленчуци на обяд и има значително по-различна хранителна среда около себе си, тогава нейното въздействие няма да е толкова значително.
И обратното – една салата трудно може да компенсира начин на живот, доминиран от силно преработена храна, големи порции и малко движение.
Здравословното хранене не е списък със забранени храни
Когато погледнем цялата картина, „датският парадокс“ спира да е толкова парадоксален.
Примерът на Дания не показва, че количеството захар или калориите нямат значение. Нито означава, че можем да ядем неограничено сладкиши, стига след това да се качим на велосипед.
Но е показателен за това, че здравето трудно може да бъде сведено до една храна, една съставка или едно единствено правило.
Затова следващия път не се питайте дали може да си позволите да изядете онзи изкушаващ сладкиш на масата, а какво правите през останалата част от деня и дали ежедневието ви позволява той да присъства в него.
Източници: World Health Organization, The Conversation, Danish Veterinary and Food Administration, Copenhagen Municipality
