Достъпът до качествени стоматологични услуги е важна част от грижата за общото здраве на всеки човек. Красивата и здрава усмивка не е въпрос само на естетика – тя е свързана с по-високo самочувствие, повече социални контакти и най-вече тя е превенция на по-сериозни здравословни проблеми.
Оказва се обаче, че значителен дял от гражданите на Европейския съюз, не могат да си позволят качествена стоматологична грижа, като факторите за това варират от финансови бариери, през липса на достатъчно специалисти, до отдалеченост на стоматологичните кабинети.
Според последните данни, изнесени от Евростат, през 2024 г. 6,3% от хората на възраст 16 или повече години в ЕС, които са се нуждаели от стоматологична помощ, съобщават, че не са могли да я получат.
Сред страните от ЕС делът на хората с неудовлетворени нужди от стоматологична помощ е най-висок в Гърция (27,1%), следвана от Латвия (16,5%) и Румъния (16,2%). Най-ниските стойности са отчетени в Малта (0,4%), Германия (0,9%) и Хърватия (1,1%). В България делът на хората, които не са успели да получат стоматологична помощ през миналата година, е 4,5%.
Бедността като водещ фактор
Друг притеснителен момент в тези данни е огромната роля на социално-икономическия статус. Данните показват, че делът на хората, изложени на риск от бедност, които са съобщили за неудовлетворени нужди от стоматологична помощ през 2024 г., е бил значително по-висок — 13,7%, отколкото този на хората, които не са изложени на риск от бедност — 5,1%. Подобна тенденция е регистрирана във всички страни от ЕС.
Най-значителните разлики при отчитането на неудовлетворени нужди от стоматологична помощ са наблюдавани в Румъния, където 43,5% от хората, изложени на риск от бедност, са отчели такива неудовлетворени нужди, в сравнение с 12,6% сред хората, които не са изложени на риск, което представлява разлика от 30,9 процентни пункта (п.п.); и в Гърция, където 52,8% от хората, изложени на риск от бедност, са съобщили за неудовлетворени нужди от стоматологична помощ, в сравнение с 22,7% от хората, които не са изложени на риск, което представлява разлика от 30,1 п.п.
Големи разлики са наблюдавани и в Латвия (24,5 п.п.) и Португалия (20,5 п.п.).
За разлика от това, Германия (1,3 п.п.), Малта (1,5 п.п.) и Полша (1,7 п.п.) отбелязват най-малките разлики между процента на неудовлетворени нужди от стоматологична помощ сред хората, изложени на риск от бедност, и тези, които не са изложени на риск от бедност.
Невъзможността хората в ЕС да получат адекватна стоматологична помощ от една страна осветява проблемите в здравните системи на страните-членки, но от друга тя е показател за дълбоки социални неравенства.
Създаването на целенасочена политика, която да гарантира равен достъп до стоматологична помощ в рамките на целия ЕС, трябва да се превърне в основен приоритет, защото здравата усмивка не е привилегия, а основно човешко право.
