Учените вярват, че сме близо до повторната поява на новата T Coronae Borealis (T CrB), наречена Пламтящата звезда. Очаква се това да се случи преди 2026 г. (въз основа на скорошна активност) и може да озари нощното небе още това лято.
Експлозията се случва приблизително на всеки 80 години. Така че, освен ако не сте малко дете или вампир, това вероятно е единственият ви шанс да я видите.
Новата е събитие, което се случва между две звездни тела, които образуват двойна звезда. Всички двойни звездни системи включват бяло джудже, изключително плътни остатъци от звезди, които вече са изчерпали своето гориво. Те са толкова плътни, че съдържат масата на нашето Слънце в обема на Земята. В случая на T CrB, неговото бяло джудже е в орбита с червен гигант, който е масивна звезда с ниска плътност, която е към края на живота си, преди самата тя да стане бяло джудже.
Тези две звезди обикалят една около друга на всеки 228 дни, като плътното бяло джудже извлича материя от червения си гигант. Тъй като бялото джудже набира повече маса, неговата температура и налягане непрекъснато се повишават, докато се достигне точката на запалване на водорода. След това се получава експлозия, подобна на избухване на термоядрена бомба.
Експлозията не унищожава нито една от звездите, но взривява акреционния диск от материала, който бялото джудже е изсмукaло от червения гигант, за да рестартира цикъла.
Учените не са сигурни защо T CrB nova изглежда се случва на всеки 80 години. Може да има нещо общо с това колко голямо е бялото джудже. Те обаче знаят, че подобно на последните две събития, T CrB нараства в яркост от 2015 г. в продължение на седем години. След това през изминалата година размерът му намалява. Смята се, че това е знак, че новата ще се случи това лято. T CrB обикновено е твърде слаба, за да се види на нощното небе, но ще бъде видима за човешкото око за няколко дни до седмица, когато се случи новата.
Освен през февруари 1946 г., T CrB определено е наблюдавана през 1866 г. Астрономите от деветнадесети век дори успяват да предскажат, че тя ще се завърне след 80 години от техните наблюдения. Впечатляващо, астрономът Брадли Шефър също успява да намери два вероятни случая на T CrB в историческите архиви.
През 1787 г. английски преподобен и астроном, Франсис Уоластън, наблюдава поведение, подобно на нова, в същата част от небето, в която е T CrB.
Още по-назад, 570 години преди Уоластън, германски абат на име Бърхард вижда една звезда да става много по-ярка. Шефър изключва други възможни обяснения за внезапното появяване на тази ярка звезда.
Шефър се надява да намери повече исторически наблюдения, които да ни дадат по-добро разбиране за новите. Така или иначе, това събитие ще стои отделно от предишните, тъй като сега имаме много по-напреднала технология, за да го наблюдаваме. Като учен по проекта за космическия гама-лъчев телескоп Ферми на НАСА Стефани Хейс обяснява:
„Обикновено тези събития са толкова слаби и далеч, че е трудно да се определи ясно къде е концентрирана изригващата енергия. Това ще бъде наистина близо, с много погледи върху него, изучавайки различните дължини на вълните и се надяваме да ни даде данни, за да започнем да отключваме структурата и специфичните включени процеси. Нямаме търпение да получим пълната картина на случващото се.“
Последният път, когато Пламтящата звезда украсява нощното небе, НАСА е на повече от десетилетие от основаването си, а светът се възстановява от края на Втората световна война. Тази нова ще бъде събитие, което ни свързва през поколенията и историята. Въпреки огромните обществени промени, които се случват между отделните наблюдения, новата продължава да подчертава колко непостижим е мащабът на Вселената за нас, хората на малката планета Земя.
Източник: My Modern Met
