В началото на най-женския месец март, искаме да ви срещнем с една красива жена, изключителна актриса и ярка личност – Александра Василева.
Александра Василева завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян с асистент Тодор Колев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2001 г.
Първото й представление в театъра е на втората година, в „„Буре барут“ на Крикор Азарян в Театър на Българската армия през 1999 г. Дебютира като Саломе в едноименната пиеса на Оскар Уайлд в Драматичния театър – Стара Загора в 2001. Работила е в Драматичен театър – Благоевград (2002 – 2003). Актриса на свободна практика от 2004 г.
От началото на 2008 г. е актриса от трупата на Сатиричния театър. От 2012 е част от трупата на Народния театър.
Изиграва многобройни роли в киното и театъра („Саломе“, от Оскар Уайлд, ролята на Саломе; „Вернисаж“, от Вацлав Хавел, ролята на Вера, реж. Антон Угринов; „Кървава сватба“, от Федерико Гарсия Лорка, ролята на Невестата, реж. Мариус Куркински; „Седем часа разлика“, сериал по bTV; „Кафе–пауза“, сериал по Нова телевизия; „Клуб НЛО“, БНТ …) и получава редица награди, сред които – Аскеер за „Изгряваща звезда“ за ролите на Дафинка и Фем, „Икар“ за водеща женска роля за ролята на Камий, Награда от Министерството на културата за принос към театъра.
През този сезон можете да се насладите на играта и на сцената на Народния театър в спектаклите “С любовта шега не бива”, “Богът на касапницата”, “Калигула”, “Neoдачници”, “Братя Карамазови”,„Капитална грешка“.
Вижте нашия разговор за усещането да си отново на сцената, за цената да си актриса в България и имали я все още добротата в отношенията между хората.
Здравейте. След многото прекъсвания миналата година, отново сте на сцена. Какво е усещането в залата? Успяваме ли леко по-леко да се върнем към нормалността?
Първоначално усещането е много странно – като в гробище. След шестмесечно прекъсване, поне за мен беше така, изведнъж не чуваш в залата страшния океан от хора, говорещи, смеещи се в един доста странен и превъзбуждащ прилив, а тишина – все едно няма никой. После ги виждаме, но не виждаме лицата им. Не виждаме и кой с кого е.. И как приемат спектакъла… Стерилно е. През маска. Но в крайна сметка е по-хубаво от това въобще да го няма театъра.
Колко важна е културата за здравето на хората, според Вас?
Култура и здраве едва ли имат нещо общо.. Здрав е този, който приема същността си и живее в здрава симбиоза със себе си, независимо дали се интересува от изкуство или не… Да се занимаваш с големите теми, да живееш в тях двайсет години, да експлоатираш природата си по този начин, особено жесток, за да се докопаш до истината в себе си за съответната роля, която истина ти непременно съдържаш, но трябва да я изровиш точно днес, е болезнено. Доброволно ровене в рани и мазохизъм(Думите са на моя професор Крикор Азарян). Понякога ми се ще да съм продавачка😂
А как започна всичко? Кога се зароди любовта Ви към театъра? Играла сте балет, защо не избрахте него?
Като заместител на любовта ми към балета. Но не съжалявам. Да си балерина е много по-тежко и много по-кратко.
Киното или в театъра? Кое е по-близко до сърцето Ви?
И двете. За съжаление кинорежисьорите в България не ходят на театър, не обобщавам, разбира се, но като цяло, струва ми се е така… Затова и младите кинорежисьори правят кастинги…Не ни познават, защото не са ни гледали.. Никъде.. Мен лично в киното са ме заклеймили като Много Гримираната..(театрална) .Снимах два дълги сериала, в които режисьорите не искаха грим. Беше удоволствие.
Имате ли любима роля и такава, която Ви се иска да изиграете?
Изиграх страхотни роли през тоя живот, главни, локомотиви, мечти за всяка актриса. Не мога да се оплача. Това, което знам, че искам да изиграя и знам, че ще ми се случи е Бланш от „Трамвай желание“ на Тенеси Уилямс. От студентка искам да я изиграя. И тогава я играх. Два пъти. Знам, че е… как да кажа.. много… от една кръвна група сме…
Имало ли е моменти, когато сте се чувствали изгубена, между образите, които пресъздавате?
Непрекъснато. Непрекъснато губиш идентичността си. Това е много объркващо.
Успявала ли е славата да ви замая?
Никога. Защото слава в България няма. Има къртовски труд, пот, без да очакваш нищо. От време на време получавам награди.. Заради къртовския труд. Без да очаквам нищо. Дават ми ги без да ги очаквам, по никакъв начин. Иии.. Нищо.. Ако живеех някъде другаде, щях да съм милионер. Или може би богата…. Актрисата в България не е звезда, според клишето.. Актрисите в България са първо майки, после слугини и после актриси.
В театърът и киното сте изиграли много роли. Обичате ли да сменяте ролите и в живота си, експериментирате ли с нови неща?
Експериментирах. От две години станах гъбарка и ям сурови непознати гъби.
Сцената предлага експлозия от емоции. Има ли място, където успявате да си починете и да презаредите?
В гората. Даааааа. Дълго …
В коридорите на Народния театър се носят легенди за Вашата каша от манатарки? Каква е тайната?
Моите най-добри приятели от Искрец ми я казаха – Мариета и Александър.
Светът се променя непрестанно – като близостта, добротата, съпричастността … сякаш заемат все по-малко място в него. Успявате ли все още да ги откривате в хората?
Да, аз самата се учудвам много. Имам щастието да общувам с изключително добри хора. Наистина. Имам предвид приятели, колеги, обкръжение, съседи ако щеш… Откривам добрите хора през определен период от време, или те ме намират… Не знам. Знам само, че съм обградена от приятели, които ме обичат, наистина биха дали всичко… И аз за тях. И те са доста… Откривам в дъщеря си Арлина приятел, мъдър човек, съмишленик, много по-умен от мен човек и това безкрайно ме радва.
Успявате ли да си откраднете време само за себе си? Какво обичате да правите сама?
Нищо. Не понасям да съм сама … За да понасям самотата, чета криминалета.
Ако можехте да започнете всичко отначало, щяхте ли да промените нещо?
Може би не.
Какво послание бихте отправили към читателите на ЛИДЕР.БГ …
Да четат художествена литература … Класици … Да ходят по брега на морето … Да се влюбват … Да плуват … Да измръзват мокри в нощта … Да танцуват …
