„В крайна сметка ние всички се раждаме невинни. Въпросът е кой колко ще издържи.“
Александрина Крушарска/“Болница за безсмъртни създания“
Днес наш гост е една прекрасна млада дама. Александрина Крушарска е млад лекар с огромна страст към книгите. Смелото й въображение и дълго подтисканото желание да пише оживяват в първия й роман „Болница за безсмъртни създания“. В него Александрина умело съчетава натрупания през годините професионален опит със скритата в душата й страст към фентъзито.
„Болница за безсмъртни създания“ е динамичен, загадъчен, влюбващ те и малко мрачен роман, който може да развълнува всеки един читател, независимо дали е любител на жанра или не.
Здравей, Александрина. Радваме се, че днес си наш гост. Представи се с няколко думи на нашите читатели. Имаш прекрасно и много интересно име. Има ли история зад него?
Здравейте! Благодаря за интереса и възможността да се представя пред вашите читатели. Аз съм човек с доста смело въображение, лекар, майка, запален читател. Кръстена съм на дядо ми, а фамилията откраднах от прекрасния си съпруг 😊
Завършила си медицина. Това ли беше детската ти мечта?
Медицината не беше мечта, а амбиция. Предизвикателство. Да бъдеш лекар за мен беше едно от най-великите, но и трудни неща и точно това ме привлече към професията. Все още вярвам, че медицината е такава и иска много голямо сърце и страст, за да я практикуваш.
Тази година излезе първият ти роман „Болница за безсмъртни създания“. Помниш ли момента, в който историята, която разказваш в романа си, за първи път пресече съзнанието ти и кога реши, че тя може да се превърне в първият ти роман?
Беше в края на 2018-а, когато една вечер стояхме със съпруга ми с по чаша в ръка и както обикновено не разговаряхме за нищо съществено. Изведнъж ми хрумна идеята да напиша роман за болница, но не обикновена болница, а такава, в която се лекуват нестандартни пациенти. Веднага отворих лаптопа и без да го мисля много-много нащраках първата глава. В този момент обаче и за миг не вярвах, че това би могло да се превърне в един доста сериозен роман, още по-малко пък да се чете от толкова много хора. На следващата вечер отново изпитах потребност да пиша. Продължих историята. И така всяка вечер, докато в един момент не осъзнах, че както съм го подкарала, ще взема наистина да напиша роман.
Пишеш в един от най-популярните жанрове в САЩ и на Запад – градско фентъзи. Кога се запали по фентъзи романите и кои са любимите ти автор и книга?
Винаги съм обичала фентъзи, градското фентъзи в частност. То дава един нов поглед върху реалната ни обстановка. Разказва за неща, които биха могли да се случват в нашия свят, макар ние да оставаме „слепи“ за тях. Първото фентъзи в живота ми беше Хари Потър. Може би това е и романът, който запали любовта ми към книгите. До ден днешен вярвам, че историите за Хари Потър са написани гениално, пълни с послания, представени на читателя по интригуващ и достъпен начин. Но фентъзи жанрът не е единственият, който чета. Харесвам още трилъри и криминалета (обожавам Джеймс Хадли Чейс!), а наскоро попаднах и на творчеството на Колийн Хувър, която пише съвременни любовни романи и бих казала, че има мнооого какво да се прочете в тях. Само един любим автор нямам, нито пък книга.
Как един лекар разглежда темата за безсмъртието?
Като нещо, което би го оставило без хляб? 😊 Извън шегата, безсмъртие едва ли съществува по отношение на тялото. Тялото е една машина, която работи известно време – при някои по-дълго, при някои по-кратко, – но евентуално отива за рециклиране. Душата е друго нещо. Тя със сигурност продължава нанякъде, но къде е това някъде никой не е потвърдил с доказателства.
Романът представя вечната битка между светлината и тъмнината. Може ли тази битка да бъде спечелена, от която и да е от двете страни и битка ли е наистина или красив танц на демоните и ангелите, които всеки от нас крие в душата си?
Доброто и злото са въпрос на гледна точка. Всеки от нас понякога престъпва границите за добро и зло на някой друг, а често и своите собствени. Човекът е толкова комплексна вселена, че много трудно можем да го категоризираме само като „добър“ или „лош“. Едва ли някой е напълно свободен от демони и емоционални багажи от миналото. И едва ли някой е чак толкова лош, че да не открием поне няколко добри черти в него!
Свръхестественото винаги е вълнувало съзнанието на хората – върколаци, самодиви, вампири, вещици … Обичаме да слушаме истории за тях от малки и освен страх, изпитваме необяснимо привличане към тези мистични и често жестоки същества. Защо е така според теб?
Защо всички толкова обичаме Стивън Кинг например? Защото той „играе“ точно по онези емоционални честоти, свързани със страха от неизвестното. Хората обичат да се страхуват. Страхът поражда едни особено приятни тръпки, които са пристрастяващи. Особено когато знаеш, че винаги можеш да затвориш книгата или да спреш филма. Също така харесваме да четем за хора, създания със свръх умения, защото ни пренасят в един друг свят, много по-шарен от нашия.
Ако беше персонаж от твоята книга. Как щеше да звучи описанието на Александрина и какво безсмъртно създание щеше да си?
Сега като се замисля… да бъдеш безсмъртен не е чак толкова хубаво. Дългият живот предполага много житейски опит, а това не винаги е положително. Това е една от основните драми на героите ми. Всеки от тях е минал през трудности, които дават отражение в начина му на мислене в сегашно време. Затова, ако трябва да бъда безсмъртно създание, нека бъда някое по-младо, примерно на стотина години, да кажем вешица със страст към писането, която от време на време омагьосва ръкописите си, за да въздействат вдъхновяващо върху читателите. 😊
Какво да очаква да открие читателя, разгръщайки страниците на „Болница за безсмъртни създания“?
Една тъмна приказка за възрастни. Вътре има приключенска история, има мистерия, има психология, има медицина, има и малко романс… Различните читатели виждат различни страни на романа в зависимост от това какво търсят.
Вярваш ли, че всяка дума има скрита енергия, магическа сила която носи, закодирана в себе си? Кои са твоите любими „магически“ думи?
Разбира се. Най-магическата дума е „благодаря.“ Започнете да благодарите ежедневно за всички хубави неща в живота си и ще видите как веднага ще започнете да получавате още хубави неща, за които да благодарите!
„Болница за безсмъртни създания“ ще е поредица, нали така? Пишеш ли вече втората част? Повдигни малко завесата за нас, какво да очакват читателите в нея?
Да, пиша втората част с огромно удоволствие и вълнение. Тя е директно продължение на историята от първата. В нея ще се разплетат някои загадки, ще се заформят нови, ще разберем още интересни детайли от миналото на героите, ще проследим взаимоотношенията между тях и всичко това ще ни приближи по-близо до най-големия въпрос в романа, а именно каква е причината за нарушената регенерация на видовете. Докато първата книга носи един „крими“ нюанс, за втората съм подготвила нещо малко по-различно, надявам се също така интересно за читателя.
Благодаря ти за този разговор. За финал, какво послание би отправила на читателите на Лидер.БГ?
Бъдете добри към себе си и към околните и не забравяйте, че животът е твърде кратък, за да го хабим в лоши мисли, кофти компания и посредствени забавления!
