През последните години все по-често се говори за нуждата от намирането на баланс между професионален и личен живот, работа и свободно време, опасностите от стреса и претоварването, прегарянето и колко сериозни последици може да липсата на качествена почивка върху физическото и психичното здраве на хората.
На фона на всичко това, според последните данни, изнесени от Евростат, през второто тримесечие на 2025 г. 10,8 % от заетите лица на възраст 20-64 години в ЕС са работили повече от 45 часа седмично на основната си и втората си работа, взети заедно.
И макар, че дългото работно време продължава да е реалност за значителна част от европейците, различията между отделните държави-членки са сериозни, а българите се оказват сред европейците с най-кратка работна седмица.
Къде се работи най-много и къде най-малко?
Данните очертават много пъстра картина за страните от ЕС по отношение на лицата, които са работили повече от 45 часа седмично. Най-висок дял е отчетен в Гърция (20,9 %), следвана от Кипър (16,6 %) и Малта (14,6 %), където удължената работна седмица продължава да е част от традиционния трудов модел.
На противоположния полюс са България (2,5%), Латвия (4,1%) и Румъния (5,9%) – страните, в които дългите работни седмици са по-скоро изключение.
Работното време между 20 и 44 часа седмично — комбиниране на основна и втора работа —е най-популярно в ЕС, като 72,3 % от всички заети лица попадат в тази категория. Сред страните от ЕС България (92,8 %), Румъния (90,6 %) и Латвия (86,9 %) регистрират най-висок дял на хората в тази категория.
Почасова работа и гъвкаво работно време
На равнище ЕС 16,9 % от заетите лица на възраст 20—64 години са работили до 19 часа седмично. Това показва растящия дял на почасовата и гъвкавата заетост, като най-високият дял в тази категория е наблюдаван в Нидерландия (26,8 %), Дания (25,5 %) и Австрия (25,3 %). За сметка на това тази категория е най-малка в Румъния (3,5 %), България (4,6 %) и Гърция (6,1 %).
Данните ясно показват, че Европа продължава да търси баланс между професионалната реализация и личното време, и макар все още да има държави, в които традицията на дългите работни седмици да е устойчива, в други се наблюдава стремеж към по-гъвкави форми на заетост.
