Големият сфинкс в Гиза е издълбан във варовиковата скална формация Мокатам преди около 4500 години. Докато работели по него, древните египтяни едва ли са подозирали, че скалата, която копаят, пази в себе си нещо далеч по-архаично – фосилите на отдавна изчезнал вид крокодил. И по ирония на съдбата върхът на муцуната на влечугото също липсва.
През 20-те години на миналия век в скалната формация Мокатам, близо до Кайро, са открити няколко фосила на възраст около 45 милиона години, включително почти напълно запазен череп на крокодил. Първоначално експертите го причисляват към рода Tomistoma поради приликата на костите с тези на Tomistoma schlegelii – жив гавиал, произхождащ от Индонезия и Малайзия. Според проучване, публикувано на 7 октомври в списанието Royal Society Open Science, фосилите по-късно са описани като Tomistoma cairense, но и тази класификация се оказва неточна.
Последните аналитични постижения в палеонтологията, включително използването на компютърна томография, позволяват на международен екип от учени да изследва подробно фосилния череп и да установи съществени анатомични различия спрямо представителите на рода Tomistoma, към който той е бил причислен преди повече от век.
Анализът разкрива, че фосилният череп с дължина около 45 см принадлежи на вид, който трябва да бъде обособен в нов род. Изследователите го нарекли Herugavialis cairensis, вдъхновени от египетския бог Херу, известен още като Хор. Някои египетски текстове наричат Сфинкса „Хор на хоризонта“. Асоциациите между черепа на H. cairensis и емблематичния Сфинкс обаче надхвърлят материала, от който са направени. И на двамата липсват върховете на носовете.
„Предвид това съвпадение с прословутия липсващ нос на Великия сфинкс, решихме да кръстим новия крокодил на египетския бог Херу, който вероятно е бил вдъхновението за този емблематичен паметник“, казва съръководителят на изследването, професор Филип Маниън от Университетския колеж в Лондон.
По думите на водещия автор Пол Бърк, палеонтолог в Шведския музей по естествена история, гавиалите, братовчеди на крокодили и алигатори, някога са били срещани по целия свят. Средиземноморският регион е бил дом на разнообразна общност от крокодили, включително гавиали, през по-голямата част от последните 50 милиона години.
„Крокодилите са били част от екосистемата на Нил, която е била от основно значение за египетския живот, и са заемали важно място в древните египетски вярвания и култура“, казва пред „Вашингтон пост“ съавторът на изследването Хешам Салам, палеонтолог в университета Мансура в Египет.
Преди около 45 милиона години H. cairensis е обитавал плитките води на територията на днешен Египет заедно с други представители на гавиалите. Някога широко разпространени, днес те са представени само от два оцелели вида – Tomistoma schlegelii, който се среща в Индонезия и Малайзия, и Gavialis gangeticus, обитаващ реките на Северна Индия и Непал.
И двата вида са застрашени, казва Бърк пред Джейк Бюлер от Science News. „Така че трябва да знаем за тях и дългата им история.“
А що се отнася до Сфинкса, който всички познаваме, древните египтяни дори не са го наричали така. Името му идва от древните гърци, които му го дават около 2000 години след като е бил изваян, заради приликата му с техния митологичен сфинкс – създание с тяло на лъв, глава на жена и крила на орел.
Източници: Royal Society Open Science, University College London (UCL), Smithsonian Magazine, The Washington Post, Science News, Encyclopaedia Britannica, EBSCO, Smithsonian’s National Zoo
