Начало Бизнес Мениджмънт Централна и Източна Европа с амбициии за AI лидерство

Централна и Източна Европа с амбициии за AI лидерство

Дори умерено увеличение във внедряването на AI може да донесе до 100 млрд. евро допълнителен БВП годишно, а при по-амбициозен сценарий – до 135 млрд. евро (8% от БВП). Планът е стартиран по време на полското председателство на Съвета на ЕС и залага на координирани действия в целия регион.

Гданск, 17 юни 2025 г. – По време на Дигиталната среща на върха на ЕС в Гданск, AI Chamber представи мащабен План за действие за изкуствен интелект, който цели да трансформира Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в конкурентен AI хъб. В контекста на растящия натиск за дигитална трансформация, планът акцентира върху бързи, координирани действия за наваксване на изоставането спрямо Западна Европа.

Регионът, с население над 150 млн. и БВП от 2.5 трилиона евро, има значителен потенциал, но към 2024 г. едва 4–6% от компаниите са внедрили AI – основно чрез неформални експерименти. В Румъния едва 3.1% от фирмите използват AI, най-ниският дял в ЕС. В България този дял е 6,5% според НСИ. За сравнение, в Дания този процент е почти 28%.

Според анализа в плана, отключването на AI потенциала може да донесе между 90 и 135 млрд. евро годишно – еквивалент на до 8% ръст на БВП. Без навременни мерки обаче ползите може да се свият до едва 15 млрд. евро.

Томаш Снажик

„Регионът няма лукса да чака. Следващите 12 до 24 месеца са решаващи. AI е икономическият лост на нашето поколение“, заявява Томаш Снажик, изпълнителен директор на AI Chamber. „Ако дадем на МСП правилните инструменти, данни и капитал, те не просто ще се конкурират – те ще се научат да водят.“

Пет стратегически стълба за ускоряване на AI

Планът предлага регионална координация, вместо разпокъсани национални инициативи, и залага на пет стратегически стълба:

  1. Инфраструктура:
    ЦИЕ няма достатъчен капацитет за високопроизводителни изчисления (HPC), нужни за тренировка на AI модели. Планът предлага изграждане на регионални HPC мрежи, обединяващи съществуващи национални суперкомпютри (напр. в България и Чехия), и създаване на тестови зони в сектори като здравеопазване и автономна мобилност.
  2. Данни:
    Създаване на „Мрежа за знания с отворени данни на ЦИЕ“, с общи стандарти за управление, обмен на добри практики и трансгранични „тръстове за данни“ в ключови сектори като здравеопазване и производство. Това ще улесни създаването на надеждни AI модели.
  3. Таланти:
    Въпреки доброто STEM образование, регионът страда от изтичане на мозъци. Планът предвижда над 1000 финансирани AI стипендии, реформа на националните учебни програми и стартиране на инициативата „Brain Circulation“ – за връщане на специалисти от чужбина.
  4. Регулации:
    Предвид влизането в сила на AI Акта на ЕС, се предлага създаване на регулаторни пясъчници за тестване на AI решения с намалена административна тежест и сформиране на Съвет по AI политики на ЦИЕ – за по-силен глас в Брюксел и защита на интересите на МСП.
  5. Капитал:
    През 2024 г. стартъпите в ЦИЕ са привлекли едва 2.3 млрд. евро рисково финансиране – значително по-малко от западните им конкуренти. Планът залага на национални R&D програми, иновационни хъбове около университети и трансфер на технологии в сектори като земеделие и производство.

Имиджова трансформация: от аутсорсинг към AI шампиони

AI Chamber подчертава, че целта не е само технологично наваксване, а репозициониране на региона като лидер в AI.

„ЦИЕ не трябва да копира Силициевата долина – трябва да развие своите силни страни“, казва Снажик. „С локални екосистеми и координирана стратегия, можем да изградим глобални AI стартъпи от Прага, София или Вилнюс.“

Планът предвижда международна кампания за промяна на възприятието към региона, включително портфолио „AI шампиони от ЦИЕ“, с водещи компании като UiPath, Rossum и Infermedica.

МСП в центъра на трансформацията

Малките и средни предприятия (МСП), които съставляват 99% от бизнеса в региона и около 50% от БВП, са в центъра на инициативата. AI може да бъде ключов инструмент за справяне с демографския спад, нарастващите трудови разходи и нуждата от по-висока производителност.

Регионът съставлява 22% от населението на ЕС, но едва 11% от БВП. Дигиталното изоставане продължава да възпрепятства пълноценното използване на AI – не само в индустрията, но и в публичната администрация.

Пълният План за действие е достъпен на: aiactionplan.eu