Дик Ван Дайк, легендарният американски актьор и комик, участвал в класики като „Мери Попинз“ и „Чити Чити Банг Банг“, навърши 100 години на 13 декември. Обичаният актьор отдава забележителното си дълголетие на позитивния си начин на мислене и това, че никога не се ядосва.
Въпреки че дълголетието, разбира се, се свежда до много фактори – включително генетика и начин на живот – има известна истина в твърденията на Ван Дайк. Многобройни проучвания доказват, че поддържането на ниски нива на стрес и позитивната, оптимистична нагласа са свързани с дълголетието.
Например, в началото на 30-те години на миналия век изследователи молят група от 678 монахини – повечето от които били на около 22 години – да напишат автобиография, когато се присъединят към манастира.
Шест десетилетия по-късно, изследователите анализират своите трудове. Те също така сравняват анализите си с дългосрочните здравни резултати при жените.
Изследователите установяват, че жените, които са се фокусирали повече върху положителните емоции в ранна възраст (като например да казват, че се чувстват благодарни, вместо обидени), са живели средно с десет години по-дълго от тези, чиито писмени текстове са били по-негативни.
Проучване в Обединеното кралство също така установява, че хората, които са по-оптимистично настроени, живеят между 11% и 15% по-дълго от своите песимистични колеги.
И през 2022 г. проучване, което разглежда около 160 000 жени от различни етнически среди, установява, че тези, които съобщават, че са по-оптимистично настроени, са по-склонни да доживеят до 90-те си години в сравнение с песимистките.
Едно от възможните обяснения за тези резултати е свързано с ефектите, които гневът оказва върху сърцето ни. Хората, които имат по-позитивен или оптимистичен поглед върху живота, изглежда са по-добри в управлението или контролирането на гнева си. Това е важно, тъй като гневът може да има разрушителни ефекти върху тялото.
Гневът предизвиква освобождаването на адреналин и кортизол, основните хормони на стреса в организма – особено при мъжете. Дори кратките изблици на гняв могат да доведат до влошаване на сърдечно-съдовото здраве.
Допълнителното натоварване, което хроничният стрес и гневът оказват върху сърдечно-съдовата система, е свързано с повишен риск от развитие на заболявания като сърдечно-съдови проблеми, инсулт и диабет тип 2.
Тези заболявания са причина за приблизително 75% от ранните смъртни случаи. И въпреки че стресът и гневът не са единствените причини за тези заболявания, те допринасят значително за тях .
Така че, когато Дик Ван Дайк казва, че не се ядосва, това може би е една от причините за дълголетието му.
Съществува и по-дълбоко, клетъчно обяснение за влиянието на стреса върху дълголетието, което е свързано с нашите теломери. Това са защитни капачки, намиращи се в краищата на нашите хромозоми (пакетите с ДНК информация, намиращи се в нашите клетки).
В младите, здрави клетки теломерите остават дълги и здрави. Но с напредване на възрастта теломерите постепенно се скъсяват и износват. След като се износят твърде много, клетките се затрудняват да се делят и възстановяват. Това е една от причините стареенето да се ускорява с течение на времето.
Стресът е свързан с по-бързо скъсяване на теломерите, което затруднява комуникацията и обновяването на клетките. С други думи, емоциите, предизвикващи стрес, като неконтролирания гняв, могат да ускорят процеса на стареене.
Едно проучване също така установява, че медитацията, която може да помогне за намаляване на стреса, е положително свързана с дължината на теломерите. Така че по-доброто управление на гнева може просто да помогне за по-дълъг живот.
Към това се добавя фактът, че оптимистите изглежда са по-склонни да се ангажират със здравословни навици, като редовни упражнения или здравословно хранене, което може допълнително да подпомогне здравето и дълголетието чрез намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Дори самият Дик Ван Дайк все още се опитва да тренира поне три пъти седмично.
Подобряване на дълголетието
Ако искате да живеете толкова дълго, колкото Дик Ван Дайк, има неща, които можете да направите, за да управлявате нивата си на стрес и гняв.
Противно на общоприетото схващане, опитът да се „излее“ гняв чрез удряне на чувал, викане във възглавница или бягане, докато чувството отмине, всъщност не помага. Тези действия поддържат тялото в повишено състояние, което влияе върху сърдечно-съдовата система и може да удължи стресовата реакция.
По-спокоен подход работи по-добре. Забавянето на дишането, броенето или използването на други техники за релаксация (като йога) може да помогне за успокояване на сърдечно-съдовата система, вместо да я престимулира. С течение на времето това намалява натоварването на сърцето, което може да ви помогне да живеете по-дълго. Важно е да се стремите да правите това всеки път, когато се чувствате особено стресирани или ядосани.
Можете също така да засилите положителните емоции, като се опитвате да бъдете по-присъстващи в ежедневието си. Като останете „присъстващи“, вие ставате по-наясно с това, което се случва около вас и вътре във вас.
Например, ако планирате да вечеряте с партньора си, опитайте се да бъдете по-съзнателни в начина, по който ще го направите. Това може да включва резервация на ресторант, който и двамата наистина харесвате, или да поискате да се храните на по-тихо място в ресторанта, за да имате повече време да наваксате. Забавете темпото и се опитайте да обърнете внимание на момента, като се възползвате максимално от всички сетива.
Можете да засилите положителните емоции и като отделите повече време за игри. За възрастните играта означава да правят нещо просто защото е приятно – не защото има някаква конкретна цел. Играта ще даде тласък на положителни ви емоции, което от своя страна може да е от полза за вашето здраве.
Съветът на Дик Ван Дайк може би е изключително правилен. Макар че не можем да контролираме всичко, което се отразява на здравето ни, научаването да управляваме гнева и да си осигурим по-позитивен поглед върху живота може да ни помогне както за благополучието, така и за дълголетието.
Източник: Jolanta Burke, Associate Professor, Centre for Positive Health Sciences, RCSI University of Medicine and Health Sciences/The Conversation
