Пациент с генетична форма на вродена слепота придоби зрение, което продължи повече от година, след като получи еднократно инжектиране на експериментална РНК терапия в окото.
Изследванията за редактиране на гени са проведени в Медицинския факултет на Перелман в университета в Пенсилвания. Резултатите от случая, подробно описани в доклад, публикуван на 1 април в Nature Medicine, показват, че лечението е довело до значителни промени във фовеята, най-важната точка на централното зрение на човека.
В международното клинично изпитване, участниците са получили вътреочна инжекция на антисенс олигонуклеотид, наречен сепофарсен. Тази къса РНК молекула действа чрез увеличаване на нормалните нива на протеин CEP290 в фоторецепторите на окото и подобряване на функцията на ретината при условия на дневно зрение.
Лечението е предназначено за пациенти с диагноза вродена амавроза на Leber (LCA) – очно разстройство, което засяга предимно ретината – които имат мутация CEP290, която е една от най-честите при пациенти със заболяването. Пациентите с тази форма на LCA страдат от тежко зрително увреждане, обикновено започващо в ранна детска възраст.
„Нашите резултати определят нов стандарт за това, какви са възможните подобрения при това вродено заболяване“, каза съавторът в изследването, д-р Артур Цидециян, професор по офталмология в Института Scheie, пред Penn Medicine. „Важното е, че създадохме алтернатива на текущите терапии за редактиране на гени за същото заболяване, което ще позволи сравнение на относителните достойнства на две различни интервенции.“
В проучване от 2019 г., публикувано в Nature Medicine, Цидециян и сътрудници, включително д-р Самюел Г. Джейкъбсън, установяват, че инжекциите на сепофарсен, повтарящи се на всеки три месеца, водят до непрекъснато повишаване на зрението при 10 пациентa.
Единадесетият пациент, чието лечение е описано подробно в последната статия, е получил само една инжекция и е бил изследван за период от 15 месеца. Преди лечението пациентът е имал намалена зрителна острота, ограничени зрителни полета и липса на нощно виждане. След първоначалната доза пациентът се отказва от тримесечните поддържащи дози, тъй като редовното дозиране може да доведе до катаракта.
Основно подобрение от една „микро” доза
След еднократно инжектиране на сепофарсен, повече от дузина измервания на зрителната функция и структурата на ретината показват големи подобрения, подкрепящи биологичния ефект от лечението. Изследователите забелязват подобрение на зрението след един месец, но зрението на пациента достига пиков ефект след около два месеца. Най-поразителното е, че подобренията останават в продължение на 15 месеца след първата и единствена инжекция.
Според изследователите удължената трайност на подобрението на зрението е неочаквана и дава възможност за лечение на други цилиопатии – името на голямата категория заболявания, свързани с генетични мутации, кодиращи дефектни протеини.
Една от причините, поради която антисенс олигонуклеотид се е оказал успешен при лечението на това рядко заболяване, според изследователите е, че тези малки молекули РНК са достатъчно малки, за да влязат в клетъчното ядро, но не се изчистват много бързо, така че остават достатъчно дълго, за да свършат своята работа.
За бъдещи проучвания, авторите планират специфични терапии за други нелечими понастоящем ослепителни наследствени нарушения на ретината.
Източник: Penn Medicine
