Ден след Международния ден на жената, темата за ролята на жените в обществото остава актуален – този път през призмата на политическото представителство.
Според последните данни, предоставени от Евростат, през последните десет години е постигнат значителен напредък, което обаче все още не ни доближава достатъчно до баланс и равенството в управлението все още остава предизвикателство в много страни от Европейския съюз.
Изнесената информация показва, че през 2025 г. жените заемат 33,6% от местата в националните парламенти в ЕС, което представлява увеличение с 5,4 процентни пункта спрямо 2015 г., което говори за постепенно разширяване на участието на жените в политиката и вземането на решения на най-високо ниво.
Каква е ситуацията по държави
Северна Европа се представя доста по-добре по този показател и най-високите дялове на жени парламентаристи са регистрирани във Финландия – 46%, следвана от Швеция с 44,8% и Дания с 44,7%.
Съвсем различна обаче е ситуацията в други страни, където жените са много по-слабо представени. Най-нисък дял на жени парламентаристи е отчетен в Кипът – 14,3%, следван от Унгария с 15,6% и Румъния с 22%.
Допълнителна надежда дава погледът към динамиката през последното десетилетие, която показва, че почти всички държави в ЕС са отбелязали напредък. Изключение прави само Германия, където делът на жените в парламента намалява с 3,5 процентни пункта.
Най-сериозно увеличение се наблюдава в Латвия (+19,0 п.п.), Малта (+14,8 п.п.), Франция (+10,9 п.п.) и Чехия (+10,6 п.п.), което показва активни усилия за по-широко участие на жените в политиката.
Повече жени в националните правителства
Подобна тенденция се наблюдава и в националните правителства. През 2025 г. 31,9% от членовете на правителствата в ЕС са жени, което е ръст от 4,2 процентни пункта спрямо 2015 г.
И тук лидер е Финландия с 60% жени в правителството, докато Швеция постига пълен паритет – 50%. Във Франция жените също са близо до равенство, заемайки 48,6% от министерските постове.
Наблюдават се обаче огромни различия между отделните държави. В Унгария няма жени в националното правителство, в Румъния те са едва 10,5%, а в Чехия – 11,8%.
Най-голям ръст на женското участие в правителствата от 2015 г. насам се отчита във Финландия (+26,7 п.п.), следвана от Литва (+20,4 п.п.) и Естония (+17,5 п.п.).
В същото време шест държави регистрират спад – сред тях са Румъния (-24,5 п.п.), Словения (-7,7 п.п.), Чехия (-5,8 п.п.), Нидерландия (-4,2 п.п.), Белгия (-1,1 п.п.) и Полша (-0,8 п.п.).
България
Данните за България показват, че делът на жените в парламента претърпява умерени колебания през последните две десетилетия – от 21,3% през 2005 г. до 19,6% през 2015 г., a през 2025 г. достига 25%.
В националното правителство женското представителство остава относително стабилно: 30,7% през 2005 г., 27% през 2015 г. и 27,8% през 2025 г. Данните сочат, че страната се намира близо до средното равнище за ЕС, като въпреки някои подобрения, напредъкът в равнопоставеността между половете остава ограничен.
Тази картина на ситуацията в Европейския съюз (ЕС) ясно показва, че равенството между половете в политиката все още не е постигнато, но се наблюдава ясна тенденция към по-голямо участие на жените в управлението на европейските държави. Въпросът вече не е дали жените имат място във властта, а колко бързо европейските общества ще успеят да превърнат равнопоставеността в реалност, а не само в цел.
