Много от нас смятат, че ролята на мускулите в тялото е като на обикновен механичен двигател. Но истината е много по-сложна: мускулите ни функционират като ендокринен орган, който може да повлияе на почти всяка система в тялото ни.
Когато един мускул се свива, се освобождават стотици молекули, известни като миокини – вещества, необходими за правилното функциониране на тялото. Тяхното откритие трансформира съвременната физиология, пораждайки идеята, че „упражненията са лекарство“.
Но дори тази концепция е недостатъчна. В действителност можем да стигнем много по-далеч и да кажем, че упражненията са толкова необходими за нашето здраве, колкото дишането или храненето, докато заседналият начин на живот и липсата на движение могат да бъдат класифицирани като източник на заболяване.
Какво представляват миокините?
Миокините са хормони, които комуникират чрез кръвния поток с различни органи като мозъка, мастната тъкан, черния дроб, костите и имунната система. Според преглед от 2024 г., те са причината, поради която упражненията са полезни за имунната система.
Най-широко изучаваният миокин до момента е интерлевкин-6 (IL)-6. Въпреки че се освобождава в покой, нивата му са до 100 пъти по-високи по време на високоинтензивни или аеробни упражнения за издръжливост. Важни са също иризинът, който е ключов за поддържането на баланса на телесните мазнини, и мозъчно-деривираният невротрофичен фактор (BDNF), който участва в невропластичността и когнитивната функция.
Упражненията стимулират и други органи да освобождават екзеркини, които са също толкова важни. Преглед от 2022 г. разкрива ролята, която тези молекули играят в сърдечно-съдовото, метаболитното, имунното и неврологичното здраве. Ако сме неактивни – което означава, че в телата ни циркулират малко екзеркини – рискът от заболяване и обща смъртност се увеличава.
Молекули, които са полезни за цялото тяло
Миокините действат по различен начин в различните части на тялото:
- Имунна система: Последните публикации идентифицират поне девет миокина, които влияят върху правилното функциониране на имунната система. Те включват иризин, декорин и интерлевкините IL-6, IL-7 и IL-15. Тяхното освобождаване по време на тренировка насърчава пролиферацията и диференциацията на нашите имунни клетки, като по този начин подобрява имунния надзор. Те също така намаляват хроничното системно възпаление, ключов фактор за предотвратяване на много метаболитни и сърдечно-съдови заболявания. IL-6, например, действа като противовъзпалителен сигнал, който може да регулира активността на лимфоцитите, макрофагите и NK клетките.
- Нервна и неврокогнитивна система: Мускулите упражняват пряко влияние върху мозъка чрез така наречената „мускулно-мозъчна ос“. Доказателствата показват, че молекули като BDNF, иризин и катепсин B могат да стимулират образуването на нови неврони. Те са свързани и с подобрено учене и памет, както и със защита срещу когнитивния спад, свързан с невродегенеративни заболявания. Иризинът, например, е свързан с повишени нива на BDNF в хипокампуса, регион, който е от решаващо значение за паметта. А катепсин B допринася за невронната регенерация и подобрената когнитивна функция. Този набор от химични сигнали обяснява защо физически активните хора имат по-нисък риск от когнитивен спад и по-добро емоционално здраве. Мозъкът „слуша“ какво казват мускулите, когато се свиват, и реагира, като се адаптира и става по-силен.
- Метаболизъм на глюкозата и мазнините: По време на тренировка, IL-6 играе ключова роля в мобилизирането на мастни киселини от мастната тъкан, предимно висцералната мазнина (която се натрупва в коремната кухина и представлява по-голям риск). Това насърчава изгарянето на мазнини и помага за поддържане на нивата на кръвната захар. Той също така регулира инсулиновата чувствителност, позволявайки на мускулите да усвояват глюкозата по-ефективно. Този механизъм обяснява някои от ползите от упражненията за предотвратяване на диабет тип 2. Като цяло, мускулите действат като „метаболитен термостат“, който регулира разхода на енергия и определя кога да мобилизира, съхранява или използва енергия в зависимост от физическата активност.
- Сърдечно-съдова система: Въпреки че упражненията за пациенти със сърдечни заболявания трябва да бъдат предписани от медицински специалист, като кардиолог или физиотерапевт, те могат да помогнат за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания. Физическата активност задейства освобождаването на екзеркини, които насърчават вазодилатацията, подобряват съдовата функция и намаляват артериалната скованост. Това обяснява защо физически активните хора имат по-нисък риск от високо кръвно налягане, коронарна болест на сърцето и сърдечна недостатъчност.
- Кости и остеопороза: Мускулите взаимодействат със скелета. Множество миокини насърчават образуването и ремоделирането на костите, като стимулират активността на остеобластите (костнообразуващи клетки) и регулират костната минерална плътност. Това е необходимо допълнение към механичните натоварвания от упражненията и за предотвратяване и борба с остеопорозата.
- Намален риск от онкологични заболявания: Статия, публикувана в The Lancet Oncology, идентифицира заседналия начин на живот като рисков фактор за повече от 10 вида рак. Това се обяснява отчасти с факта, че по време на тренировка се освобождават миокини, които инхибират разпространението на раковите клетки и намаляват увреждането на ДНК от потенциално злокачествени клетки. Към това можем да добавим способността на упражненията да мобилизират имунните клетки, способни да разпознават и унищожават туморните клетки в ранните етапи на растеж. Дори една сесия упражнения значително повишава нивата на миокини, способни да потискат растежа на раковите клетки.
Взети заедно, всички тези доказателства показват, че мускулите ни действат като ендокринен орган. Всяко едно мускулно съкращение изпраща сигнали, които регулират вътрешния баланс на тялото – което означава, че движението е биологично необходимо, за да функционират правилно телесните ни системи.
Източник: Beatriz Carpallo Porcar, Fisioterapeuta. Personal docente e investigador en el grado de Fisioterapia en la Universidad San Jorge. Miembro del grupo de investigación iPhysio., Universidad San Jorge; Andrés Ráfales Perucha, Fisioterapeuta y Personal Docente e Investigador de la Universidad San Jorge. Miembro del grupo de investigación UNLOC., Universidad San Jorge; Daniel Sanjuán Sánchez, Fisioterapeuta y personal docente investigador en la Facultad de Ciencias de la Salud en Universidad San Jorge, profesor asociado en la Facultad de Enfermería y Fisioterapia en la Universitat de Lleida. Miembro del grupo de investigación iPhysio, Universidad San Jorge; José Lesmes Poveda López, Profesor de Fisioterapia, Universidad San Jorge; Paula Cordova Alegre, Personal docente – investigador en los grados de fisioterapia y enfermería de la Universidad San Jorge, Universidad San Jorge/The Conversation
