По време на мисиите от програмата Лунар Орбитър (серия от 5 непилотирани Лунно орбитиращи мисии) са картографирани множество дълбоки ями на повърхността на Луната, за които се смята, че са „капандури“ в пещери от лава. Те представляват висок научен интерес, тъй като предлагат достъп до девствен лунен материал – може би дори до отлагания на воден лед.
Такива пещери също могат да се превърнат в местообитания за лунни заселници, предлагайки естествено убежище от радиация, микрометеорити и екстремните температури на повърхността.
Сферата DAEDALUS, с диаметър 46 см, ще носи стереоскопична камера, система за лидар „лазерен радар“ за триизмерно картографиране на вътрешността на пещерите, температурни сензори и радиационен дозиметър, както и разтегателни рамена, които помагат за изчистване на препятствията и тестване на свойствата на скалите.
DAEDALUS първо ще бъде вързана при спускането, след което ще се откачи, за да се отдръпне автономно със собствена сила. Въжето, с което ще бъде спусната, всъщност ще е Wi-Fi приемник, което ще позволи на DAEDALUS да предаде своите открития извън пещерата.
„Дизайнът се ръководи от изискването да се наблюдава вътрешността на 360 градуса и необходимостта да се защити устройството от суровата лунна среда“, обяснява Дорит Борман от екипа на DAEDALUS. „С камерите, изпълняващи ролята на система за стерео зрение и лазерните измервания на разстоянието, сферата открива препятствия по време на спускането и се придвижва автономно при достигане на дъното на пещерата.“
Източник: SciTechDaily
