За първи път от 11 години насам Европейската космическа агенция (ESA) набира нови астронавти. Кандидатстването ще започне на 31 март 2021 г. и ще продължи осем седмици, като след това ще има шестстепенен процес на подбор на следващото поколение европейски астронавти.

До 2030 г. хората ще ходят по повърхността на Луната, ще пътуват до Марс и потенциално ще се радват на суборбитални екскурзии. Новата космическа ера ще осигури огромни ползи за всички нас. Това ще тласне технологиите, докато намираме начини да живеем устойчиво отвъд планетата Земя, ще създаде вълнуващи работни места и ще генерира нови социално-икономически възможности.

Набирането на нови астронавти е първата стъпка в тази нова ера на човешкото изследване на Космоса. Много от вас може да са мечтали да станат астронавти от детството си, но знаете ли какво е необходимо?

Критериите

Да станеш астронавт не е просто, нито е лесно. ESA търси кандидати с различни профили и произход. Има обаче някои минимални изисквания.

Кандидатите трябва да са добре запознати с научни дисциплини, с висше образование по физика, биология, химия, математика, инженерство или медицина. Те трябва да са демонстрирали оперативни и лидерски умения и за предпочитане да имат летателен опит. Съществуват обаче много други умения, които могат да бъдат истински актив при селекцията, като опит в пустинята, работа в екип и адаптивност, самоконтрол и езикови умения.

Този път ESA снижава своите критерии относно физическите възможности на кандидатите, насърчавайки хората с физически увреждания да кандидатстват, ако отговарят на другите критерии. Това е част от проект, разглеждащ как най-добре да се адаптират космическите пътувания за астронавти с увреждания.

Физическите предизвикателства

Напредъкът в технологията ще ни позволи не само да пътуваме, но и да живеем в Космоса.

Тези по-дълги космически мисии обаче ще представляват много по-големи предизвикателства за човешкото здраве, отколкото предизвикателствата, пред които са изправени в момента астронавтите. Безпрецедентно разстояние, продължителност, изолация и все по-автономни операции ще бъдат съчетани с продължително излагане на различен вид гравитация от тази на Земята – като безтегловност или частична гравитация, съответно на Луната и на Марс.

Космосът е враждебна среда за човешкото здраве, с екстремни температури, липса на атмосферно налягане, микрогравитация, слънчева и галактическа космическа радиация и високоскоростни микрометеорити. 

Радиацията се счита за една от най-заплашителните космически опасности. На Земята магнитното поле и атмосферата на планетата ни предпазват от повечето частици, които съставляват космическата радиационна среда. Дори краткото излагане на космическа радиация може да бъде изключително опасно за здравето. Доказано е, че радиацията увеличава риска от рак, уврежда централната нервна система, променя когнитивните функции, намалява двигателния контрол и влияе върху поведението.

Преминаването от гравитацията на Земята към друга също е по-сложно, отколкото звучи. Излагането на неземна гравитация води до драматични структурни и функционални промени в човешката физиология, включително промени в сърдечно-съдовата, нервната и мускулно-скелетната системи. 

При влизане в микрогравитация, например, налягането се отстранява от телесните тъкани, причинявайки миграция на течности от краката към горната част на тялото и главата – може би сте забелязали подпухналите лица на астронавтите. В резултат на това, зрението се влошава поради промените в налягането в мозъка. Забелязани са промени в мускулите, които се свиват поради липсата на употреба, и в костите, които губят около 15% от структурната си плътност.

Психичните предизвикателства

Сред най-критичните проблеми, с които се сблъскват хората при продължителни космически полети, са когнитивните, психологическите и психосоциалните предизвикателства. Да живееш в затворено пространство, далеч от дома, в микрогравитация, дълго време с други хора не е лесна задача.

Справянето с микрогравитацията е изключително трудно за човешкия мозък. През първите няколко дни на безтегловност между 40% и 60% от астронавтите изпитват състояние, наречено космическа адаптационна болест. Това причинява симптоми на световъртеж, главоболие, студено изпотяване, умора, гадене и повръщане. Последиците варират от лек дискомфорт до нарушена когнитивна производителност. Поради тази причина не са разрешени никакви извънбордови дейности или разходки в Космоса през първите няколко дни от космическите мисии.

Наблюдават се и психосоциални промени. Някои астронавти са показали намалена способност за комуникация, по-малко взаимодействия с други членове на екипажа и склонност да бъдат по-фокусирани върху себе си. Мотивационният спад, умората и социалното напрежение могат лесно да бъдат предизвикани от изолация и затвореност в извънредно взискателна и животозастрашаваща среда.

Тогава не е изненадващо вниманието, което космическите агенции отделят на когнитивните и психологическите изисквания при избора на нови астронавти. Кандидатите трябва да демонстрират добра способност за разсъждение, памет и концентрация, способност да работят с другите, ниско ниво на агресия и емоционална стабилност, за да се справят с нивото на стрес и извънредните ситуации, които могат да възникнат по време на космическия полет. 

Продължителният космически полет разкрива множество предизвикателства пред екипажите, работещи в космическа среда. Годините физическа и психологическа подготовка, както и медицинска и оперативна подкрепа по време на полет, ще осигурят на астронавтите отлични инструменти за справяне със стреса на околната среда.

Това не е лесна работа, но със сигурност е възможност, която се предоставя веднъж в живота.

Източник: TheConversation