От януари 2024 г. десет организации в четири европейски държави работят по следния въпрос: Ако Европа наистина е сериозна по отношение на кръговата икономика, кой ще научи хората как да прилагат принципите ѝ?
Проектът „Become“, съкращение от „Boosting Circular Economy Expertise through learning communities“ (Насърчаване на експертизата в кръговата икономика чрез учебни общности), е създаден именно за това. Съфинансиран от Erasmus+, той продължава до средата на 2027 г., обединявайки четири университета, два професионални колежа и четири работодателя от Финландия, Холандия, Словения и България.
В началото консорциумът картографира наличните и липсващите умения за кръгова икономика в тези четири региона. След като е извършен анализ на пропуските, се пристъпва към разработването на модулни обучителни материали и обучителна седмица в Блед (Словения) през май 2025 г. за около тридесет преподаватели, последвана от втора седмица за двадесет практикуващи специалисти от компании през март 2026 г. В четирите страни функционират и центрове за кръгова икономика и местни учебни общности.
Цифрата, която трябва да ни събуди
По данни на Евростат само12,2% от материалите, използвани в ЕС през 2024 г., са от рециклирани източници. Планът за действие за кръгова икономика от 2020 г. обеща да удвои този дял до 2030 г., амбиция, която Сделката за чиста промишленост сега определя на 24%.
Докладът за разминаванията в кръговрата на икономиката за 2026 г. от Circle Economy и Deloitte не отчита тонове, а пари. Според него 25,4 трилиона евро стойност се губи всяка година поради линейно използване на материалите. За всеки 3 евро, създадени в световен мащаб, се губи около 1 евро.
Почти всяка държава членка на ЕС има план: Европейската агенция за околна среда отчита, че 20 от 27 държави, разполагат с национална стратегия или план за действие. И въпреки положените усилия в целия ЕС, през 2023 г. Европейската сметна палата заключи, че преходът към по-зелена икономика е твърде „бавен“.
Но да погледнем четирите държави членки, участващи в проекта Become – какви точно са техните ангажименти за кръгова икономика и къде се намират в момента по отношение на целите, които са си поставили.
- Нидерландия: Европейският лидер в използването на рециклирани материали си е поставил за цел да стане изцяло кръгова до 2050 г. Страната първоначално обещава да намали наполовина употребата на нови суровини до 2030 г., но през 2025 г. правителството се оттегли, като замени тази цел с 15% намаление до 2035 г., след като собствените му анализатори прецениха старата цел за нереалистична.
- Финландия: Северната страна представи първата в света национална пътна карта за кръгова икономика (2016 г.); и си постави за цел използването на ресурси да не надвишава нивата от 2015 г. Въпреки че Финландия има предимството на задълбочен експертен опит и индустриални пилотни проекти, тя също така има най-ниския процент на използване на рециклирани материали в ЕС, наред с Ирландия.
- Словения: Словения въведе пътна карта за преход към кръгова икономика, а през септември 2025 г. Любляна беше домакин на европейското събитие Circular Economy Hotspot. Любляна събира разделно около две трети от битовите си отпадъци – повече от всяка друга столица в ЕС, а Словения рециклира повече битови отпадъци от средното за ЕС. Процентът на рециклираните битови отпадъци в Словения е бил 52,2% през 2023 г., като тя е една от само осемте страни от ЕС, постигнали целта от 50%. За сравнение средното равнище за ЕС-27 е 43,3%. Не така стои въпросът с процентът на използване на рециклирани материали (8,8%), където странта остава под средното равнище в ЕС.
- България: България разполага със стратегия и план за действие, които са валидни до 2027 г., като в процес на подготовка е и национална схема за връщане на депозити, която трябва да заработи напълно до 2029 г. Министерството на околната среда съобщава, че под 17% от битовите отпадъци в страната се рециклират.
Къде реално се наблюдават кръгови практики?
Строителството използва повече материали от всяка друга индустрия в Европа. Холандската компания Heijmans започна да следи материалните потоци на собствените си проекти през 2021 г. и сега използва приблизително 50% рециклиран гранулат в своите бетонни обвивки.
Компанията участва и в изграждането на пазар за използвани строителни материали на летище Схипхол, така че демонтираните компоненти да могат да бъдат повторно използвани, а не раздробени.
Текстилният сектор показва разликата между правилата и реалността. От януари 2025 г. всяка страна от ЕС е длъжна да събира употребяваните дрехи разделно, но събирането не означава рециклиране. В югозападна Финландия LSJH и Rester управляват първия в Европа завод за индустриално рафиниране на текстил, който превръща износените или „излезли от употреба“ дрехи обратно във влакна.
Швеция показва друг пример: Renewcell построи първия в света завод за рециклиране на памук, сключи договори с големи марки и фалира през 2024 г., защото поръчките така и не бяха изпълнени в обещания мащаб. Технологията проработи. Решенията за покупка – не.
Автомобилостроенето е сред положителните примери за ангажимент към преминаването към кръгова икономика. Renault превърна историческия си автомобилен завод във Фленс, Франция, в Refactory (регенератор). Там компанията рециклира превозни средства, части и ремонтира батерии, като се стреми към около 2 милиарда евро приходи от кръгова икономика до 2030 г. Наложи се компанията да отвори собствен обучителен център, тъй като на пазара на труда липсваха кадри с необходимите умения.
Изследователи от университета в Маастрихт са събрали 84 компании от 15 сектора в Regenerative Business Case Database – база данни за регенеративни бизнес казуси. Всеки включен казус търси отговор на въпроса, който стои в основата на регенеративната икономика: може ли един бизнес да остави средата около себе си по-добра, отколкото я е заварил?
И ако се върнем към въпроса от януари 2024 г. Чакането на Закона за кръговата икономика (който Комисията трябва да предложи по-късно тази година) не е стратегия. Подготовката на хора, които могат реално да прилагат новите правила, е стратегия. Това на практика включва три аспекта: картографиране на уменията, които липсват; обучения на база на проблеми от реалния живот, а не на казуси, и комуникация със средната част на организационната структура: купувачите, специалистите по планиране на поддръжката и финансовия персонал, които решават дали даден повторно използван компонент някога ще бъде одобрен.
Нищо от това не е необходимо да се изгражда от нулата. Обучителната програма на Become предлага практически инструменти, които могат да помогнат при реалното прилагане на принципите на кръговата икономика. Материалите за обучители и бизнеса ще бъдат публикувани през есента на 2026 г. на специалния уебсайт на проекта и ще са напълно безплатни за използване и модифициране от всеки, който желае да направи прехода към кръгова икономика.
Източник: Marina Schmitz, Researcher/External Lecturer, IEDC-Bled School of Management; European Academy of Management (EURAM); Mirjana Matešić, Researcher, IEDC-Bled School of Management; Mislav Ante Omazić, President of the Management Board and acting Dean, IEDC-Bled School of Management / The Conversation
