Лимецът – зърно, датиращо от поне 10 000 години – крие тайни за бъдещата ни храна.
В уникална научна стъпка учените разкриват цялата карта на генома на древната зърнена култура, наречена лимец, според ново проучване, публикувано в Nature на 2 август.
Историческото значение на лимеца и устойчивостта му към изменението на климата може да проправи пътя към устойчиво селскостопанско бъдеще чрез смесване на неговите генетични тайни със съвременната пшеница.
Защо е толкова специален лимецът?
Обявен като едно от най-ранните опитомени зърна, лимецът, научно известен като Triticum monococcum, може да се похвали с впечатляваща история, датираща от над 10 000 години в люлката на цивилизацията в Близкия изток.
Въпреки историческото му значение, ролята на лимеца в съвременното отглеждане на храни е отслабнала с възхода на сортовете хлебна пшеница, възхвалявани заради по-високите си добиви и икономическа жизнеспособност.
Изследването обаче, ръководено от Саймън Кратингер и Джеси Поланд от KAUST (Университет за наука и технологии на крал Абдула), осветлява уникалното генетично разнообразие и потенциал на лимеца.
Чрез щателно декодиране на генетичната последователност от 5,2 милиарда букви на древното зърно учените надникват в сложните еволюционни пътища, довели до различни видове пшеница.
Това разкритие обещава значителни ползи за бъдещото размножаване на културите, позволявайки създаването на сортове пшеница, подсилени с повишена устойчивост на болести, подобрена издръжливост и увеличени добиви.
„Чрез разбирането на генетичното разнообразие и еволюционната история на лимеца, изследователите вече могат да използват неговия потенциал в бъдещите усилия за развъждане и разработване на по-издръжливи и полезни сортове пшеница“, обяснява един от водещите автори Ханин Ахмед, бивш доктор на науките в KAUST.
Генетичната съкровищница на лимеца произтича от способността му да поддържа стабилен генофонд през хилядолетията, качество в рязък контраст със съвременните сортове пшеница.
Устойчива на промените в климата храна
Тъй като климатичните промени и възникващите болести поставят нови предизвикателства пред глобалното земеделие, опазването на генетичното разнообразие заема централно място.
Разкритията на изследването оспорват представата за линейна еволюция на пшеницата, разкривайки сложно взаимодействие на смесване на гени и поток между различни видове пшеница, включително лимец.
Генетичното наследство на лимеца изглежда е вградено в самата тъкан на генома на съвременната хлебна пшеница, напомняйки за генетични следи, оставени от нашите древни предци.
Подобно на начина, по който човешката ДНК пази следи от неандерталските предци, съвременната хлебна пшеница пази ехо от генетичното наследство на лимеца. Това преплитане на генетичен материал може да е улеснило адаптирането на хлебната пшеница към променящите се условия на околната среда с течение на времето.
Докато нашият свят се бори с променящия се климат и непрекъснато нарастващото население, генетичните тайни на лимеца може да предложат план за устойчивост.
Използвайки авангардни техники за молекулярно размножаване, учените предвиждат да използват полезните черти, вградени в генетичния код на лимеца, и да ги прехвърлят в хлебната пшеница.
Това пионерско изследване не само съживява значението на древното зърно, но също така рисува обещаваща картина за напредък в науката за културите и осигуряване на прехраната на бъдещите поколения.
Докато черпим прозрения от нашето кулинарно минало, отглеждането на устойчиви и процъфтяващи култури е в ръцете ни, благодарение на непреходната мъдрост, заключена в генома на лимеца.
Пълното проучване е публикувано в Nature на 2 август и може да бъде намерено тук.
Източник: InterestingEngineering
