Иновациите са двигателят, който променя икономиката, обществото и начина, по който живеем. Зад всяка нова технология стоят визия, смелост и хора, които превръщат идеите си в реални решения с влияние върху бъдещето.
Точно такива примери отличават ежегодните награди на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Общо 64 кандидатури от личности, институции и компании бяха подадени в конкурса „Наградите на БАИТ“ за 2025 г. Те се бориха за отличия в 8 категории – „Младежка награда“, „Образователна награда“, „Публична администрация“, „Успешно внедрена AI технология в реален бизнес“, „Успешен български ИКТ продукт/услуга“, „Startup“ и „Журналистически принос“.
И тази година Лидер.БГ беше медиен партньор на Наградите. В рамките на това партньорство предоставяме възможност на победителите в различните категории да споделят повече за своите идеи, проекти и вдъхновение в специална поредица от интервюта.
Днес ви срещаме с победителя в категория „Младежка награда“ – Калоян Анастасов. Калоян е на 19 години, ученик е в 12. клас в ТУЕС към ТУ–София, като паралелно с обучението си работи в българска AI стартъп компания, разработваща продукт за маркетолози.
Той организира седмични събития в AI Engineer Foundation Europe и е съосновател на Quantum Society Bulgaria – общност за квантови технологии, стартирала с над 130 участници в Sofia Tech Park.
Неговата дипломна работа е проектът Stryama – AI платформа, която позволява на хора без технически умения да създават уеб приложения само чрез описание на идеята си. Калоян разработва проекта сам за около месец и с него печели първо място в категория „Младежка награда“ на наградите на БАИТ.
Здравей, Калоян! Изключително ни е приятно да те посрещнем като наш гост. Да започнем нашия разговор с това, какво те мотивира да представиш проекта си на „Наградите на БАИТ“ и какво означава за теб това признание на национално ниво?
Здравейте! Благодаря за поканата!
Stryama беше моята дипломна работа в ТУЕС – AI платформа, която позволява на хора без техническо образование да създават уеб приложения само чрез описание. Изградих я сам за около месец. Когато завърших, знаех, че имам нещо, което заслужава да бъде видяно. Затова я представих на наградите на БАИТ.
64 кандидатури, 8 категории, сериозни проекти от компании и институции. Stryama спечели Младежката награда. И макар че конкуренцията беше силна, не бях изненадан – знаех, че проектът решава реален проблем.
За мен тази награда е потвърждение на нещо, в което вярвам отдавна – не ти трябва голям екип или финансиране, за да създадеш нещо стойностно. Трябва ти ясна идея и дисциплината да я изградиш.
Разкажи ни малко повече за твоята платформа Stryama! Защо според теб е важно да има такъв инструмент и как той улеснява начина, по който хората без технически опит могат да реализират своите идеи?
Stryama е AI платформа, която позволява на всеки да създаде уеб приложение, без да пише код. Описваш идеята си с думи и платформата генерира работещ продукт.
Идеята дойде от нещо, което виждам постоянно – и в работата си, и около себе си. Хора с добри идеи, които не могат да ги реализират, защото нямат техническо образование. Чакат месеци. Плащат хиляди. Или просто се отказват.
В Juma.ai – компанията, в която работя – видях обратното. Колежката ми Надя, която отговаря за операциите, изгради вътрешно приложение за 360-градусови оценки на целия екип. Сама. Без да знае да програмира. Просто знаеше какво е нужно и имаше правилния инструмент.
Това е промяната, която вече се случва. Хората, които са най-близо до проблема, могат да изградят решението. Без имейли, без чакане, без „може ли инженерният екип да приоритизира това“.
Stryama е моят принос към тази промяна. Платформата не е перфектна – има път за извървяване. Но посоката е ясна и аз знам къде отивам с нея.
Каква е ролята на AI в преодоляването на технологичните бариери за новатори и предприемачи? Виждаш ли изкуствения интелект като инструмент, който демократизира достъпа до създаването на софтуер и технологични решения и как това може да промени иновационния процес?
Виждам го всеки ден – не на теория, а на практика.
Преди две години, ако искаше да създадеш уеб приложение, имаше два варианта: научаваш се да програмираш или наемаш някой. И двете отнемаха време и пари.
Днес един човек може да направи това, за което преди беше нужен цял екип. Аз съм доказателство за това. Построих Stryama сам за месец. Написах 100 страници дипломна работа за четири дни, като използвах AI продукта, който разработвам в Juma.ai. Един AI продукт, който строя, ми помогна да документирам друг AI продукт, който построих. Преди година това щеше да звучи абсурдно.
Но AI не е магия. Той е инструмент. И стойността му зависи изцяло от човека, който го използва. AI няма да ти даде добра идея. Няма да ти каже кой проблем си струва да решаваш. Но ако знаеш какво искаш – ще го изградиш многократно по-бързо.
Най-голямата промяна е, че AI премахва бариерата между „имам идея“ и „имам работещ продукт“. Повече хора ще опитат. Повече ще се провалят. Но и повече ще успеят. А иновацията винаги е била игра на числа.
За България това е огромна възможност. Имаме инженери на световно ниво, 10% данък, ниски разходи за живот. Ако AI позволи на повече от тези хора да строят свои продукти вместо да работят по чужди – ще видим съвсем различна картина на глобалната сцена.
Като млад човек с толкова много ангажименти, как успяваш да съчетаваш интензивното обучение, реалния стартъп живот и времето за забавление? Има ли моменти, в които трябва да правиш труден избор между тях?
Училище в ТУЕС, работа в Juma.ai, седмични събития в AI Engineer Foundation Europe, Quantum Society Bulgaria – да, графикът е интензивен. Но аз го избрах.
Истината е, че не ги възприемам като отделни задължения. Всичко е свързано. Работата в Juma ме научи как се гради реален продукт. Stryama дойде от това, което научих там. Общностите, които организирам, ме свързват с хора, от които уча всеки ден. Всяко нещо захранва следващото.
Разбира се, има компромиси. Не ходя на всяко парти. Понякога работя в събота, докато приятелите ми излизат. Пропуснах неща, които повечето хора на моята възраст смятат за нормални. Но аз не съм повечето хора на моята възраст. И това е осъзнат избор.
На 17 години организирах Hack TUES – голям хакатон, за който нямах опит. Когато започнах работа в Juma, натискът беше реален. И двата пъти имаше момент, в който можех да кажа „не“ и да се върна в зоната на комфорт. Не го направих. И двата пъти „да“-то промени всичко.
Перфектен баланс не съществува. Има само избори. Аз избирам нещата, които ме движат напред, дори когато са трудни. И за момента резултатите говорят сами за себе си.
Ти си съосновател на общността за квантови технологии – Quantum Society Bulgaria. Какви са основните ѝ цели и как според теб такива инициативи подпомагат младите хора да се развиват и да създават иновации?
Quantum Society Bulgaria стартира преди два месеца. Идеята се роди от разговор с Дарий Топузов – и двамата знаехме, че квантовите технологии заслужават повече внимание в България, но по начин, който е достъпен и разбираем. Не академичен. Не хайп. Реален.
Първото ни събитие в Sofia Tech Park събра над 130 души. Но не числата ме впечатлиха. А съобщенията след това – хора, които питаха кога е следващото. Хора, които казваха, че най-накрая разбраха нещо, което ги е обърквало с години.
Затова създадохме Quantum Spotlight – фокусирани събития по конкретна тема, с дълбочина и истински разговори. На първия Spotlight се регистрираха над 140 души. По време на паузата видях двама участници да си обясняват квантови гейтове, пишейки уравнения на лист хартия. Никой не ги беше помолил. Просто искаха да разберат. Това е моментът, в който разбираш, че си създал нещо истинско.
Вярвам в една проста идея – общностите идват преди компаниите. Райчо Райчев създаде космическата общност в България. От нея години по-късно се роди EnduroSat. Telerik Academy създаде цяло поколение разработчици, които после основаха собствени компании.
Целта на Quantum Society Bulgaria е същата. Да събере хората, от които утрешните квантови компании ще намерят своите съоснователи, инженери и първи клиенти. Не знам точно какво ще излезе от тази общност. Но знам, че когато събереш любопитни хора на едно място и им дадеш правилния формат – нещата се случват. Винаги.
