„Миналото може да се превърне в камшик за душата – дори да не ги виждаме, раните са там. Загниващи и незарастващи. Чакат. Но един ден нещо се случва, животът бърка право в тях и те кара да си спомниш горчивата болка. Онази, която те е накарала да пазиш смъртта в душата си и да посееш още смърт. Която е замъглила погледа ти. Но именно тя може да се окаже и средството, с което да излекуваш раните на миналото.“ –„Пратеник на Полумесеца“
В първия ден на най-женския месец ще Ви срещнем с една прекрасна млада дама – Йоана Вълчева. Йоана е съвременна българска писателка, автор на романите „Съвест“, „Пегол“ и „Пратеник на полумесеца“. Тя е първият български автор на романтични трилъри.
Вижте нашия разговор за вдъхновението, за това, какво прави една история достойна да бъде разказана в книга и защо е важно да се възпитава любовта към книгата в децата.
Здравейте, Йоана. Радваме се, че сте наш гост днес. Бихте ли се представили с няколко думи на нашите читатели? Коя е Йоана Вълчева?
Здравейте и благодаря за поканата! Много ми е приятно да ви гостувам. Трудно е да опишеш себе си, но бих казала, че Йоана е влюбена в магията на книгите и думите. Обичам да чета и обожавам да творя книжни светове!
Кога се зароди любовта Ви към книгите и към писането? Литературата ли беше любимият Ви предмет в училище?
Макар да се научих да чета много рано, любовта ми към книгите се зароди чак на 10-11 години, когато осъзнах, че те не са само училищно задължение, а могат да бъдат и нещо забавно. Литературата определено ми беше от любимите предмети и ми се отдаваше. Започнах да пиша в тийнейджърските години, основно къси разкази, като начин да излея чувствата и мислите си.
Помните ли как решихте да напишете първия си роман „Съвест“ и защо избрахте жанра романтичен трилър? Започвате работа по него през 2011 година, когато сте само на 19 години, какво Ви вдъхнови да разкажете тази история?
“Съвест“ се роди като идея за поредния разказ. Един ден в съзнанието ми изскочиха сюжетът и героите и си казах, че би се получило добра история. Започнах я без никакви очаквания – просто едно 19-годишно момиче, което се занимава със своето любимо хоби. Но думите се лееха и след няколко седмици осъзнах, че моят „разказ“ е надхвърлил 100 страници. Продължих да дълбая в историята и накрая тя се превърна в това, което днес читателите познават като романа „Съвест“. Накратко, не съм избирала съзнателно нито романите, нито жанра романтичен трилър. По-скоро те ме избраха.
Какво беше чувството да видите първата си книга отпечатана?
За мен беше сбъдната мечта! И то сбъдната след много упорита работа, преодолени трудности и борба. Едва ли подобно чувство може да бъде описано – прилича на топлина, която се разлива по цялото тяло и която извира право от сърцето.
Вторият Ви роман „Пегол“ излиза през 2017 година, защо има толкова голяма пауза между двата? Имало ли е момент, в който сте се разколебавала, че писането на книги е това, с което искате да се занимавате?
Причината за тази огромна пауза е, че макар „Съвест“ да беше започната през 2011 година, в крайна сметка беше публикувана едва през 2016-та. Както казах, сбъдната с много борба, защото се оказа, че да напишеш книга не е най-трудното нещо – по-трудно е да я издадеш. През тези години работех по втория си роман, така че когато „Съвест“ излезе на литературната сцена, ми беше нужна само година, за да представя и „Пегол“.
„Пратеник на полумесеца“ е третият Ви роман, който излиза през 2020 година. В него засягате един важен проблем, който засяга все повече обществото ни – прибързаното слагане на етикети и заклеймяване на неща, които много често просто не разбираме. Според Вас, какъв е пътят да се справим с това?
Вярвам, че задачата не е лека и изисква време. Но все пак имаме шанс, ако се научим да не тръгваме веднага с омраза дори към нещо, което смятаме за зло. Ако спрем да съдим различните от нас. Ако не позволяваме да ни разделят по признаци като религия, националност, раса. На думи звучи лесно, но на практика трябва да умеем да се смиряваме и първо да се опитаме да разберем другия. Да влезем в обувките му и да помислим защо той постъпва по този начин.
Всяка книга носи послание, което авторът се опитва да предаде на своите читатели. Какви са посланията, които искахте да достигнат до хората, държащи в ръцете си Вашите книги?
Във всяка от книгите си се опитвам да дам различна гледна точка по актуална тема. Посланието ми към читателите е винаги да търсят тази друга гледна точка и в живота. Да мислят критично и извън кутията. Да се опитват да четат между редовете и да помнят, че всяко нещо има поне две страни, а зад всяка история се крие друга, за която не предполагаме.
Как избирате историите във Вашите книги? Какво прави една история достойна, за да бъде разказана в книга?
Романите ми винаги са вдъхновени от нещо, което ме е впечатлило или е провокирало интереса ми. Има една тръпка, която с времето се научаваш да разпознаваш – тя е като искра и постепенно се разгаря в теб, докато накрая или ѝ се отдаваш, или те поглъща.
Какво е за Вас писането?
Начин да изразя себе си.
Имате ли любим автор и книга, която няма да Ви омръзне да четете?
Трудно ми е да посоча само една книга и един автор. Ще кажа няколко любими: „Библиотеката на мъртвите“ от Глен Купър, „Аферата Ван Гог“ от Джефри Арчър, „Димна завеса“ от Сандра Браун, „Шестото клеймо“ от Дан Браун, „Антихтонът на Данте“ от Людмила Филипова.
Според Вас защо е важно да възпитаваме в децата любов към книгите?
Защото книгите развиват въображението и креативността ни, карат ни да разсъждаваме и да си задаваме въпроси, провокират любознателността и най-вече ни учат на търпение – нещо, което в днешния забързан свят започва да ни липсва.
Кога да очакваме следващия роман и каква вълнуваща история ще разкажете този път на читателите?
Кога е загадка дори и за мен! 😀 Романът е все още в много начален етап, затова не бих могла да правя планове и предположения. За историята ще издам малко – свързана е с археология и древни цивилизации.
Благодарим Ви за това интервю. Ще Ви очакваме отново, за да представим следващия Ви вълнуващ роман на нашите читатели. В края, какво послание бихте отправили на читателите на Лидер.БГ?
И аз благодаря за прекрасните въпроси, а на вашите читатели пожелавам да са здрави и да следват мечтите си, колкото и щури да са те!
