Фудай е село с 2600 души население в североизточна Япония. Подобно на много други подобни селища, то разчита на риболов и земеделие. Но въпреки скромния си външен вид, Фудай попада в заглавията на международните вестници след опустошителното земетресение и цунами през 2011 г., които сполетяват Япония.
Градът остава почти невредим и всичко това е благодарение на един човек – Котоку Вамура, който умира няколко години преди трагедията.
Вамура е кмет на Фудай от 1945 до 1987 г. Свидетел на възстановяването след Втората световна война, той също така е бил наясно с постоянната заплаха, която природните бедствия са представлявали за района. Решителният мъж вече е преживял две цунамита през 1896 г. и 1933 г., при които загиват 439 души.
„Когато видях как от купчините пръст се изкопават тела, не знаех какво да кажа. Нямах думи“, пише Вамура за последното цунами в книгата си „40-годишна борба с бедността“.
Смята се, че Вамура също така е имал познания за местните „камъни на цунамито“ (визуално напомняне за миналите разрушения, предупреждаващи бъдещите поколения да не строят къщите си извън определени граници. Камъните на цунамито съхраняват знанията на общността и предотвратяват повторни грешки) и е бил наясно какви щети ще претърпи селото му, ако голяма вълна го удари отново.
Преданият кмет се заклева, че никога повече няма да позволи това да се случи. През 1967 г. правителството му построява 51-метрова морска стена, за да защити домовете зад рибарското пристанище. Височината повдигнала някои вежди, но истинският скептицизъм се проявил, когато той предложил още по-голям проект.
Каква всъщност е била неговата идея? Построяване на шлюз, висок колкото стената, за залива, в който живеят повечето хора. Тя щяла да бъде снабдена с панели, които могат да се вдигат, за да позволят на река Фудай да се влее в залива, и да се спускат, за да блокират цунами.
Строежът се извършва от 1972 г. до 1984 г. – три години преди той да напусне поста си. Разходите за него възлизат на 3,56 милиарда йени, разпределени между правителството на префектурата и централното правителство. Проектът е смятан за прищявка на кмета; не че хората са били против шлюзовете, но размерът му го прави екстравагантен.
Да, но не и след 11-ти март 2011 г., когато земетресение с магнитуд 9,0 отприщва 66-метрови вълни във Фудай. Макар че част от океанската вода се преляла, цунамито причинило минимални щети на къщите зад морската стена.
„Това струваше много пари. Но без него Фудай щеше да изчезне“, казва тогава пред NBC News рибарят Сатоши Канеко. Единствената жертва в града е рибар, който след земетресението отишъл отвъд бариерата, за да провери лодката си.
Уамура умира през 1998 г., така че не е станал свидетел на това как любимият му град е бил спасен благодарение на неговата решителност. Въпреки това последствията от цунамито карат хората да посетят гроба му, за да отдадат почитта си. Местният треньор Сачио Камимукай казва: „Просто винаги е имало нещо, което е било там, но сега съм много благодарен, че това е така“.
Източник: CBSNews
