Начало Обществени Медицина и Наука Как храненето повлиява нашата ДНК съдба? – доц. Милена Георгиева (2-ра част)

Как храненето повлиява нашата ДНК съдба? – доц. Милена Георгиева (2-ра част)

Доц. Милена Георгиева завършва Биологически Факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Клетъчна биология и ембриология. През 2001 г. започва работа като биолог-специалист в Институт по Молекулярна Биология – БАН, Катедра Молекулярна Генетика.

Доц. Георгиева е автор на над 100 научни публикации в реферирани международни и национални списания. Член е на Международното Дружество по „Клинична епигенетика“, на „Съюза на Европейските Биохимици и Биофизици“ и член на „Съюз на Учените в България“. Популяризира науката в България с участия в различни медии, водене на лекции и публикуване на статии в научно-популярни списания. Лектор е на престижни международни семинари конференции. Лектор на ТЕД.

В първата част на нашия разговор с доц. Георгиева говорихме за предмета на науката Епигенетика, на кои въпроси ни помага да намерим отговори и защо хора с идентичнo ДНК страдат от различни заболявания през живота си.

Днес продължаваме нашия разговор, обръщайки поглед към суперхраните и как храната може да ни помогне да направим имунната си система по-силна и устойчива срещу вирусите.

Все по-често четем научни изследвания, които доказват важността на ембрионалния период, а дори и състоянието на жената преди забременяването, за бъдещото развитие на всеки индивид. Значи ли това, че начинът по-който една жена се храни по време на бременността, повлиява на ДНК-съдбата на бъдещото й дете? Как точно се случва това?

Мога да ви върна още по-назад в периода преди изобщо да има зачеване. Още тогава в хода на нашия индивидуален живот ние отлагаме различна епигенетика върху гените в нашите полови клетки. Периодът преди зачеването също е много важен, за да се създадат нормални и активни полови клетки, за да се съхрани техния геном, да не се промени патологично епигеномът им, за да дадем шанс за едно наистина здраво бъдещо поколение. И в този процес участват и двамата бъдещи родители, защото бъдещето дете носи геномите и на двамата. Носи и тяхната епигенетика, която пък е отражение на техния начин на живот. Има данни, че деца на бащи, които имат алкохолен синдром, по-късно в своето развитие развиват зависимост към алкохола. Деца на бащи, които са с психични разстройства и отклонения, показват много сериозни дефекти в своето когнитивно развитие. Имат и изявена неспособност да се справят със стрес. Това е сигнал, че отложената в половите клетки на бащата епигенетика, която е отражение на начина му на живот, са се предали на бъдещото дете.

Научни данни показват, че начинът на живот и хранене на майката по време на бременността също са от изключителна важност за нормалното развитие на ембриона и бъдещото дете. Това е период, в който майката със своя метаболизъм предоставя важните хранителни молекули, които да осигурят развитие и растеж на бебето. Освен хранителни вещества майката предава и много биологично-активни молекули като фолат, витамините от групата В, цинк и други, които опосредстват формирането на епигенома на бебето. А това е важно, особено в първите месеци, защото точно тогава клетките в ембриона се специализират, формират се органи, системи. В тези периоди именно епигенетичните механизми опосредстват процесите на клетъчна специализация, при които едни и същи като геном клетки, започват да изпълняват различни функции в тялото на детето в резултат на променени епигенетични програми. Тези програми се предопределят и от начина на живот на майката по време на бременността. Ако майката не се храни добре, или има вредни навици, които водят до затлъстяване и диабет, то в генома на детето се отлагат специфични епигенетични модификации върху гени, отговорни за метаболизма на захарта и това води до метаболитни синдроми в бъдещото дете години след това, независимо от начина, по който детето живее и се храни.

Много е важно, хората, които планират деца, да се вгледат по-сериозно в начина си на живот и да се замислят какво точно предават на своето бъдещо поколение.

В последните години се наблюдава положителна промяна в културата на хранене и fast food-манията от последното деситилетие, отстъпва място на манията по суперхраните. Т.нар. суперхрани от цял свят, до които вече имаме достъп, ли са най-добрия избор, който можем да направим, за да осигурим на организма си веществата, необходими за правилната работа на нашите гени или трябва по-скоро да насочим вниманието си към „суперхраните“ от нашите географски ширини, с които са се хранили нашите прародители?

Моята дефиниция за суперхрана е чистата, органична, ненатоварена с изкуствени оцветители и консерванти храна. Всяка храна е супер, ако ни доставя в най-чист вид протеини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали и други биологично-активни молекули. Суперхраната или храненето със суперхрани днес е много модерно, но повярвайте от биологична гледна точка храната от един вид по презумпция не е достатъчна. Не е възможно да си осигурим всичко важно като хранителни елементи само от един вид храна, пък макар и суперхрана. Необходим е смислен и персонализиран подход към онези чисти храни, които за нашето тяло и нашия метаболизъм работят най-добре. Да, има храни, зеленчуци, плодове, билки и др., за които има данни, че са наситени с полезни витамини и минерали. Дефиницията суперхрани обхваща и тях. Допълнителният им прием е интересен и здравословен подход, но подчертавам, трябва да се съобрази с картината на нашия геном и метаболизъм. Защото храненето не е унифицирано за всеки. Една или друга „суперхрана“ може да доведе до различни ефекти върху различните хора. Затова и когато някой се подготвя за преминаване към определен тип диета, стриктна или наситена със „суперхрани“, е хубаво да се направи една персонална диагностика на този организъм, за да се разбере от какво има нужда и с какво този дефицит да бъде запълнен, колко време да тече този хранителен режим и много други важни фактори и показатели, които трябва да се следят.

Като учен в сферата на генетиката и епигенетиката, и най-вече с интереси към персонализирания подход за прилагане на диети и терапии на заболявания, смело съветвам хората да не преминават границите на балансираното хранене без да имат ясни показания, че в тялото им има дефицити на важни нутриенти. Защото храната има силата да променя нашите гени и когато подложим организма на еднообразно меню или пък го пренаситим с „полезни“ нутриенти, ефектът може да бъде обратен.

Всеки сезон предлага различни предизвикателства, с които нашия организъм трябва да се справи. Сега сме на прага на есента, идва времето на респираторните заболявания – сезонни грипове, настинки, а и продължаващата пандемия от коронавирус. Как можем да помогнем на тялото си, да се справи с тези външни заплахи? Можем ли, чрез храненето да подпомогнем нашата имунна система, правейки я по-силна и устойчива срещу вирусите? Има ли истина в твърденията, че сезонните плодове и зеленчуци са оръжието, което природата ни предоставя в тази битка?

Разбира се, че можем! Храната наистина е нашето лекарство, както стана вече дума. Богатата на витамини и полезни микронутриенти храна и най-вече сезонното хранене са в основата на мъдрите стратегии за леката и приятна транзиция през сезоните. Това позволява по-бързата адаптация на телата ни и поддържа нашата физиология, и имунна система на добро функционално ниво. Не трябва да забравяме и движението, защото именно в студеното време нашата двигателна активност намалява, увеличава се приемът на тежки и обилни храни. Това задължително се отразява на нашите гени чрез промяна в епигенетиката им. Има данни, които показват, че когато променим теглото си с един килограм над нормалното трайно, активността на над 10 гена вече е променена. И ако бързо не се вземат мерки за регулиране на теглото, тези изменения се затвърждават и са отговорни за проблеми като метаболитни разстройства, диабет и сърдечно-съдови заболявания по-късно в нашия живот.

Еволюционно човешкият метаболизъм е привикнал със сезонното хранене и с приема на храна, която е характерна за географските ширини, в които живеем. Метаболизмът ни се контролира от много фактори, които насочват преработката на храна в различни разклонения на сложни метаболитни пътища. Тези метаболитни пътища и реакции се опосредстват от ензими, които пък се кодират от гени. Неспособността да усвояваме определени храни, се дължи именно на мутации в гените, които кодират ензимите, отговорни за даден метаболизъм. В хода на еволюцията и в отговор на факторите на средата в тези гени са настъпвали мутации, за да приспособят човека към промените в околната среда и различните източници на храна. И днес ние сме наследници именно на начина на живот и хранене на нашите прародители. Човешкият организъм се е приспособявал и към различните сезони, към промените в температурите, към промените в интензитета на светлина през сезоните чрез мутации в някои гени или чрез промени в епигенома. Всичко това спомага на тялото ни да се адаптира сравнително добре. Разбира се, когато не обръщаме внимание на малките промени в начина ни на живот и най-вече на начина ни на хранене, тази транзиция е затруднена. Наблюдава се спад в цялостната ни физиология и спад в ефективността на нашата имунна система.

Балансираното хранене с органични и чисти сезонни храни, и най-вече храни богати на задължителните макро- и микронутриенти са задължителни за прехода към есен/зима. Диета с цветовете на дъгата е моята рецепта за здравословно хранене. Това е хранителен режим богат на естествено оцветени плодове и зеленчуци, и на източници на протеини, които са чисти и екологични. И най-вече движение, независимо, че навън не е толкова приятно през зимата, заради студеното време. Но всяка допълнителна крачка или двигателна активност над нормалното е награда за тялото и повярвайте, то много скоро ще ви се отблагодари.

Много Ви благодаря за този разговор. Със сигурност той няма да е последния и се надяваме съвсем скоро да ни гостувате отново. Накрая, какво послание бихте отправили към читателите на ЛИДЕР БГ?

И аз благодаря за поканата за интервю!

Посланието, което отправям към вашите читатели е следното: погледнете, мили хора, навътре към себе си и тялото си, и чуйте неговите сигнали. Тялото ни отговаря на всички стимули и фактори, които идват отвън като начин на живот, хранене, физическа активност, вредни навици. Само, когато се вслушаме в него, ще разберем и как функционира. Това е първата стъпка към прецизен подход към нас самите и всички интервенции, които прилагаме върху себе си.