Човек трябва да има смелостта да казва „Да“ на нещата, които желае и силата да казва „Не“ на тези, които не иска да присъстват в живота му.
„Не“ две букви, които събират в себе си толкова много себеуважение и свобода.
Истината е, че докато не притежаваш властта да кажеш „Не“, ти никога няма да имаш възможността да кажеш истинско „Да“ на каквото и да било.
Днес наш гост е Алекс Иванов. Нека заедно да разберем, на какво казва „Не“ в ежедневието си, и кое е по-трудно, да кажеш „Не“ или да получиш „Не“ като отговор!
Трудно ли се научи да казваш „НЕ“ на нещата и хората, които не искаш да присъстват в живота ти?
Хората ме научиха да казвам „Не“. Не става въпрос за бързо или бавно, или трудно или лесно, просто понякога се налага. Хората и средата ме научиха на този урок, да казвам „Не“ и да отсявам през много по-ситно сито някои неща.
Има ли нещо, което не обичаш да правиш, просто защото наистина не те бива в него?
Не обичам да мия чинии, може и да не ме бива в това 🙂 Иначе не съм открил нещо, в което да не ме бива. Всичко, с което се занимавам като актьорско майсторство и хобита, е по някакъв начин последователен процес и не мога да кажа нещо, в което не ме бива. Със сигурност не ме бива понякога в това, да бъда по-ясен и конкретен. Понякога говоря иносказателно.
ТОП 3 на песните, които не би сложил в плейлиста за колата си?
Не бих си пуснал хаус или техно музика. Трудно ми е да кажа, по принцип винаги се опитвам да намеря позитивното във всеки изпълнител, но не бих си пуснал One Direction, Red Hot Chili Peppers и някой псевдо рапър, който пее за безсмислени неща. Не крия, че понякога си пускам и балканска музика в колата, когато съм тъжен, тази музика ме развеселява. Аз имам и друга страна, освен културната. Слушам такава музика, защото съм балканец, наясно съм с корените си и по никакъв начин западния начин на живот и култура не може да ми повлияе на това да се забавлявам по нашия си балкански начин.
Книгата, която започна, но така и не успя да довършиш?
„Чумата“ на Албер Камю
Храната, която не би опитал отново?
Виетнамска кухня.
Ароматът, който не понасяш?
С риск да обидя женската аудитория, има един много популярен парфюм, с който се пръскат всички момичета … не знам кой е, искам да го намеря, за да кажа да го забранят. Отвратителен е! Не обичам мириса на тамян и на розово масло. По никакъв начин не ги свързвам с нищо хубаво.
Филмът, който не би си пуснал 2-ри път?
„Дюн“ – изключително тъп филм. Това са най-непълноценните 3 часа, прекарани в киното. Аз заспивах, събуждах се, занимавах се с какви ли не други неща …
Кое е нещото в отношенията между хората, което никога не би приел?
Предателството и изневярата. Не мога да приема арогантността на хората и невъзможността да слушаш истински, да изслушваш, да си 100% в разговора с другия.
Никога не би простил?
Никога не бих простил предателството, простотията и изневярата. Слагам изневярата на трето място, защото понякога тя може да е дори несъзнателна, тя може да е акт, силно повлиян от емоции, от нещо, което другия човек е предизвикал у теб. Хората в днешно време си изневеряват страшно много и въпреки това са заедно, така че изневярата се превърна в нещо нормално.
Простотията – не прощавам на конвенционалния, прост, необразован и мислещ се за всезнаещ, тоталитарен човек. Ненавиждам простотията и пошлостта на нашия сивичък, материален живот.
Не мога да приема и простя използването на чуждестранни фрази и изрази, повишаването на интонацията (по пример на американската възходяща интонация). Както моя колега Камен Донев много пъти е говорил за израза „Уау“, не мога да го приема.
Не мога да простя на хората това да имат такива възможности, каквито сега дава интернет и това тотално отчуждение от знанието и желанието им да функционират с две мозъчни клетки, вместо да използват целия си потенциал. Има толкова много неща за научаване, толкова широк свят се отвори пред нас, а ние избираме да се затворим в една „цивилизация на зрелището“.
Има една много хубава книга, едно прекрасно есе на Марио Варгас Льоса –„Цивилизация на зрелището“, която е контрапункт на нашето общество, на начина, по който мислим, на музиката и филмите, които слушаме и гледаме.
Не мога да простя умишленото вървене към материализма, към изкарването на пари като основна цел, загърбването и погубването на таланта, в името на това да изкараш определена сума пари.
Не понасям пошлостта и несъдържателните разговори – за ресторанти, кой какво е ял, защо го е ял, как се е напил и т.н., американизация, ултра либерализма …
И накрая не мога да простя насилието над животните и безхаберността на човека към природата, желанието да изконсумира максимума от нея и накрая да си тръгне, оставяйки след себе си торбичка, пълна с боклуци.
Ако е истинска, любовта не трябва да е …
Задължение и затвор най-вече!
Но знаеш ли, аз всъщност не вярвам в това нещо. За мен любовта е прекалено захаросана. Аз вярвам в подкрепата и желанието да помагаш на някой. Аристотел го е казал „filia”(изкуството на приятелството). Възможността на подкрепиш някой, обичайки го, изпитвайки някакво сантиментално чувство.
Любовта ти хвърля пясък в очите. Тя е като нож с две остриета. Понякога може да е изключително окриляваща, но окрилявайки те, замъглява преценката ти, правейки те неспособен да видиш неща и недостатъци.
Аз вярвам в уважението на хората един към друг. Вярвам в подкрепата, когато не си ок, някой да бъде до теб.
Вярвам в приятелството. Любовта е прекалено блудкава!
Кое е по-трудно да кажеш или да чуеш „Не“ като отговор?
Нито едно от двете. Предпочитам да чуя искрено „Не“, пред фалшиво „Да“. Да кажа „Не“ за мен е много уважително към другия човек. Сега чета една много интересна книга на Джо̀рдан Пѝтърсън – „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“. В нея едно от правилата е „Винаги казвай истината или поне не лъжи!“. Затова за мен е важно, от уважение към човека срещу мен, да му кажа „Не“, когато го мисля.
„Добре ли ми стои тази рокля?“ – „Не“. Не бих казал „Да бе да, супер ти стои“ само, за да не ме занимаваш.
Не обичам да хвърлям на хората пясък в очите.
Кога за последно ти се искаше да кажеш не, но не успя?
Онзи ден … Трябваше да кажа „Не“, заради някои принципи, които имам, но предпочетох да дам още един шанс.
Знаеш ли, животът ме научи да не давам много шансове, да казвам „Не“ на шанса, защото в 100% от случаите, в които не кажа „Не“, съжалявам.
Но все пак, дълбоко в себе си, продължавам да вярвам, че някой път може да се изненадам.
Животът прилича на писта на стадион и ние обикаляме по нея. Много от хората на пистата са еднакви и много рядко срещаш някой по-различен. Не искам, заради всички тези еднакви хора, които са постъпили по аналогичен начин, да пропусна да дам шанс на различния.
А има ли „Не“, за което да съжаляваш?
Има, да! Съжалявам, че съм го казал, но така трябваше да се случи. Пак ще се върна на книгата на Джо̀рдан Пѝтърсън. В нея се казва, че човек трябва да се научи да прави жертви.
Докато живеех в Гърция, бях с един прекрасен човек, когото изключително много обичах. Обичах семейството й, обичах абсолютно всичко, бях готов да се оженя за нея, да създадем семейство … Тогава ми се обадиха от първия сезон на “All Inclusive”.
Въпреки че обичах толкова силно нея, тогава не обичах себе си. Бях в абсолютна безпътица. Правех неща, които не харесвам. Усещах, че започвам да умирам вътрешно към някои неща, навлизах в една много жестока екзистенциална дупка, като във вакуум. Гласът ми започна да звучи все едно се опитвам да говоря под вода и никой не разбира това, което искам да кажа.
Мен винаги ме е влечало изкуството – актьорското майсторство, режисурата, филмите и театъра.
Тогава казах „Не“ на нашето бъдеще с нея, за да последвам себе си, за да си дам шанс да изградя човека, който съм сега. И да, това е „Не-то“, за което съжалявам, но което трябваше да кажа.
Често ли чуваш „Не“ като отговор? И имали „Не“, което никога няма да забравиш?
Има, да. Няма да забравя „Не-то“ на проф. Иван Добчев, първото му „Не“. Няма да му го простя никога! Да се реваншира! Шегувам се 🙂
Първият път, когато ме скъсаха в НАТВИЗ. Това е „Не-то“, което промени живота ми, и за което съм изключително благодарен. Това нещо, което ми се случи през 2015 година, ме направи човека, който съм в момента. Това „Не“ стоеше като едно трънче в крака ми, за да ми напомня, че не съм достатъчно добър и мога още повече. То ме мотивира до такава степен, че за 4-ри години аз се промених и от един конвенционален човек, интересуващ се от футбол и филми по Cinema City, станах човек, който чете Достоевски и разбира това, което казва.
Така че аз съм безкрайно благодарен на проф. Добчев за това „Не“. Това е „Не-то“, което никога няма да забравя, и което ми промени живота. Ние с него много се караме, той е труден характер, какъвто съм и аз. Много си приличаме по някои неща. И съм му изключително благодарен за познанието за нещата, което той ми даде. За това, че ме научи да стоя над конвенцията, над това блато и в момента, в който започна да нагазвам в него, се сещам за професора и излизам. Той е един от моите духовни учители и част от трудния ми характер и това, което хората намират за трудно в мен, е всъщност част от него.
Довърши изречението: „Аз съм Алекс Иванов и казвам „Не“ на ….“
„Не“ на конвенционалния и пошъл начин на мислене. „Не“ на простотията.
Предизвикай свой приятел/колега да сподели с нашите читатели на какво казва „Не“!
Предизвиквам моя „брат“ – Владимир Михайлов. Интересно ми е на какво казва „Не“, защото той е изключително позитивен човек. Невероятен човек, невероятен партньор, в това, което правим заедно. Аз съм по-темпераментния от двамата и той ме е научил преди да кажа нещо, да помисля и ще ми е интересно да видя неговите отговори.
И мога да предизвикам и моя антагонист – Мартин Димитров, който със сигурност може да каже много интересни неща.
