
Учените в Китай твърдят, че страната преминава в нова революционна ера на аерокосмическо производство. Според доклад на South China Morning Post (SCMP), новата форма на производство ще произвежда ракети и спътници толкова ефективно, колкото автомобилните заводи произвеждат автомобили.
Този нов метод, който изисква мащабна структурна реформа в аерокосмическата индустрия на страната, е известен като „final assembly pull“ – подход, при който производството се ръководи от нуждите на крайното сглобяване. Той е вдъхновен от принципите на олекотеното производство, използвани в автомобилната индустрия.
Китай иска да разшири производствените си възможности в космическата индустрия, за да се конкурира със САЩ. През 2024 г. САЩ изстрелват 158 мисии в орбита, повечето от които са изпълнени от SpaceX. Китай, от своя страна, изпълнява 68 орбитални изстрелвания.
Разширяване на производството в космическата индустрия на Китай
Поради нарастващото икономическо влияние на космическите операции са необходими мащабируеми и ефективни производствени системи. Според публикацията на SCMP, глобалната космическа дейност ще продължи да расте с драматични темпове – до 2045 г. се очаква орбиталните изстрелвания да достигнат 170 000 тона полезен товар годишно.
Новата система на Китай има за цел масово производство на части за сателити и ракети на по-ниска цена, като същевременно се поддържат стандартите за качество.
Традиционно космическото производство използва система „push“. Това означава, че компонентите се произвеждат въз основа на прогнози и графици за изстрелване. Това често води до забавяния и натрупване на запаси.
Системата „pull” използва по-гъвкав подход. Японският автомобилен производител Toyota е пионер в тази област с Toyota Production System в средата на 20-ти век, която се превръща в основа за олекотеното производство в световен мащаб.
Вместо да се изтласкват частите по веригата въз основа на прогнози за нуждите, крайното сглобяване изтегля компонентите от доставчиците само когато е необходимо.
Компонентите се доставят строго в необходимото количество, което намалява отпадъците. Методът намалява времето, прекарано в управление и преместване на излишните запаси. Той също така намалява производствените затруднения, което позволява по-бързо производство като цяло.
Китайската космическа индустрия сега прилага подобен метод при производството на ракети и сателити. „От крайното сглобяване до сглобяването на подсистемите и компонентите до суровините, всеки етап се задейства само когато следващият етап сигнализира за необходимост“, обяснява докладът на SCMP.
Координирана национална стратегия
Новата система ще окаже голямо влияние върху начина, по който функционира космическата индустрия в Китай. Тя ще използва държавните предприятия, изследователските институти и частните доставчици в рамките на координирана национална стратегия.
В документ от юли, в който се описва подробно новата система, главният информационен директор на Китайската корпорация за космически науки и технологии (CASC) Уан Гуоцин пише: „Тя представлява системна и радикална трансформация на съществуващите производствени модели.“
Вместо фиксирани, универсални производствени линии, Китай въвежда модулни, гъвкави системи за сглобяване. Интелигентните центрове за сглобяване използват изкуствен интелект и роботика, за да преконфигурират работните процеси при необходимост по динамичен начин.
Източник: InterestingEngineering
































