Автор: Радина Иванова
Балкан 1200
След Втората световна война инженерите в ловешкия завод за самолети остават без производство и без работа. Младите техници, научени да мислят за височини и аеродинамика, не се отказват, а се пренастройват. Така се ражда идеята за първия български автомобил – Балкан 1200.
В края на 1958 г. в двора на спрелия завод стои един Volkswagen. Не като трофей, а като учебник. Двигателят и шасито му са разглобени, изучени, пресъздадени. В София, в Завод 12, изработват функциониращо копие на мотора. В Ловеч започва истинската работа по създаването на българския автомобил.
Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта на дървени чукове и кожени възглавници пълни с пясък.
Геометрията се чертае в мащаб 1:1 върху огромна маса. От нея се правят шаблони. От шаблоните – дървен макет. От макета – метални щампи.
На 1 май 1960 г.прототипът „Балкан 1200“ е готов и официално представен успешно на Пловдивския панаир, но през 1962–1963 г. след нулева серията, проектът е спрян. Ловешкият завод няма капацитет да покрие нуждите дори на локалния пазар, а СССР не може да произведе достатъчно комплекти от нужните шасита за „Москвич“, което прави масовото производство невъзможно. Заводът, вместо да произвежда собствени автомобили, преминава към сглобяване на „Москвич“, „Пирин-Фиат“ и други модели (1966–1990).
Въпреки спрения проект, никой не може да отрече факта, че България вече се е доказала – имаме капацитет, имаме школа, имаме дързост.
Цял макет на автомобила днес може да се види в заводския музей на “Балкан” в град Ловеч.
Пионер 63
И после идва 1967 г. Докато светът още обмисля дали електромобилът е фантазия, в София колективът на НИПКИЕМ създава Пионер 63 – първия електромобил в Източния блок.
Двуместен градски автомобил. Скорост до 55 км/ч. Два електродвигателя с обща мощност 6.3 kW. Тежи 850 кг.
Изложен е на Пловдивския панаир през септември 1967 г. в бледо-резедав цвят. В неговата конструкция са използвани много готови компоненти и части, като например предния мост и кормилната уредба, които са взети от “Запорожец”, или волана и някои други детайли от интериора на Trabant и др.
В онези години списание „Наука и техника“ пише, че може би до 10–12 години електромобилът ще бъде напълно решен въпрос. Българските конструктори вярват, че можем да бъдем сред първенците.
И не спират…
ЕлМо 70
През 1969 г. се появява ЕлМо 70, създаден на базата на Москвич 426 комби. Използват каросерията на 426 за място на батериите (40 kWh, цинково-въздушна). Неговата технология всъщност е на световно ниво и дори изпреварва световно известните производители на електрическите прототипи на Ford (САЩ) и Hitachi (Япония). Докато BMW представя първия си електрически прототип чак през 1972 г., България вече има машина с пробег цели 240 км в реални условия, което напълно съответства дори на днешните стандарти за електромобили.
Батерията е цинково-въздушна, 40 kWh – най-мощна от всички други разработки на големите компании по онова време. Електромоторът работи с 85% КПД. Тестовете по Околовръстното в София доказват, че това не е лабораторна играчка, а реален автомобил.
Ние не сме били догонващи в технологиите. Ние сме били пионери. Днес често повтаряме, че „тук нищо не става“. А истината е, че тук са ставали неща, за които светът е говорил години по-късно.
Нека повече българи се почувстват горди и повече хора да разберат, че България е била и може да бъде инженерна държава с постижения.
Ако днес се произвеждаше българска кола, вие бихте ли я карали? 🇧🇬🚗
