Лимеренцията е термин, с който може би не сте запознати. Той описва неволно, неконтролируемо и обсесивно желание за друг човек. Тази фиксация може да доведе до значителен дистрес, да наруши ежедневието и да има отрицателно въздействие и върху други хора.
Лимеренцията може да засегне всеки, но е по-вероятно да се появи при хора с тревожност или депресия. Смята се, че засяга 4%-5% от общото население, въпреки че това е много трудно за измерване.
Терминът е въведен от поведенческия психолог Дороти Тенов в книгата ѝ от 1979 г. „Любов и лимеренция: Преживяването да бъдеш влюбен“. Тя го описва като уникално психологическо явление, различно от влюбването, което е водено от неконтролируемо желание за друг човек – „лимерентен обект“.
Всеки може да се превърне в лимерентен обект за някой с това състояние – независимо дали е приятел, колега или напълно непознат. Тези чувства почти винаги са несподелени, защото основна характеристика на лимеренцията е несигурността в чувствата на другия.
Времето, в което човек изпитва тези чувства, се нарича „лимерентен епизод“. Продължителността на един лимерентен епизод варира от човек на човек.
За някои хора, като например тези с разстройство на вниманието и хиперактивност (ADHD), това може да бъде особено интензивно, тъй като влюбеността се комбинира с черти като хиперфокус – интензивна фиксация върху интерес или дейност за продължителен период от време.
Все още има известна академична дискусия относно това дали лимеренцията е „естествена“, както първоначално е предложено от Тенов в нейната книга. Други учени посочват нейното отрицателно въздействие върху ежедневието, включително психичното здраве на човек, и потенциално върху другия човек. Важно е да се отбележи, че лимеренцията не е официална диагноза.
Как се характеризира лимеренцията?
Човек в състояние на лимеренция започва да идеализира обекта на своите чувства, като се съсредоточава почти изцяло върху положителните му качества и пренебрегва или омаловажава възможните му недостатъци. Емоционалното му състояние става силно зависимо от това как тълкува поведението на другия – дори малки знаци на интерес могат да предизвикат еуфория, докато усещане за дистанция или отхвърляне води до силно разочарование и емоционални колебания.
Тези хора често мислят постоянно за обекта на своите чувства, което може да бъде едновременно вълнуващо и объркващо, особено когато интересът изглежда взаимен. В такива случаи е трудно да се различи този тип емоционална привързаност от началните етапи на романтична любов, тъй като преживяванията и реакциите могат да изглеждат много сходни.
Интензивността на лимеренцията обаче има отрицателни последици. Човек в състояние на лимеренция може да изпитва натрапчиви мисли, физически дискомфорт, интензивни и едностранчиви чувства, както и обсесивно-компулсивни мисли във връзка с обекта си на лимеренция. Тези характеристики отличават лимеренцията от влюбванията и подобни конвенционални романтични чувства.
Обикновено лимеренцията има три етапа. Първият (влюбване) включва първоначалното привличане, при което човек започва да идеализира някого.
Вторият (кристализация), който се смята за основната лимерентна фаза, където доминират обсесивните мисли, емоционалната зависимост и еуфорията или отчаянието. И третият (влошаване), когато привързаността в крайна сметка избледнява.
Макар лимеренцията все още да е сравнително слабо изследвана тема, някои проучвания я свързват с тревожния стил на привързаност, при който човек изпитва силен страх от отхвърляне и има постоянна нужда от успокоение и потвърждение.
Хората с такъв стил на привързаност често са по-емоционално чувствителни и прекалено съсредоточени върху реакциите и поведението на своя партньор. Тези характеристики могат да ги направят по-уязвими към преживяване на лимеренция, тъй като им е по-трудно да регулират емоциите си и да се дистанцират от обекта на своята силна привързаност.
Това състояние може също да затрудни изграждането и поддържането на здравословни взаимоотношения – както романтични, така и приятелски.
Какъв вид помощ е налична?
Има малко психологическа литература за това как хората, изпитващи лимеренция, могат да регулират емоциите си или да прекъснат цикъла. По отношение на външната подкрепа, терапии като когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) и терапия за приемане и обвързване (ТПО) могат да помогнат.
Важна първа стъпка е осъзнаването – да се разпознае състоянието без самокритика и обвинения. След това идва разбирането на личните модели на поведение и емоционалните тригери, което помага за по-здравословен подход към бъдещи връзки. Ограничаването на контакт с обекта на лимеренцията също може да прекъсне цикъла на засилване на емоциите, а търпението и състраданието към себе си подпомагат емоционалното възстановяване.
В крайна сметка, макар че лимеренцията може да бъде силна и изтощителна, тя не е непреодолима. С повече осъзнатост, подходяща подкрепа и време, човек може да превърне тази емоционална буря в процес на лично израстване и по-здравословно разбиране на любовта и привързаността.
Източник: Rebecca Ellis, Assistant Researcher in Public Health, Swansea University/The Conversation
