Учените от НАСА наблюдават отблизо обширен регион с отслабен магнитен интензитет, известен като Южноатлантическа аномалия (SAA), поради уникалните предизвикателства, които той поставя пред сателитите.
От Южна Америка до Югозападна Африка SAA е оприличена от водещата космическа агенция на „вдлъбнатина“ в магнитното поле на Земята или „дупка в космоса“. Феноменът интригува и тревожи учените от години.
Макар да има слабо влияние върху живота на Земята, същото не може да се каже за орбиталните космически кораби, включително Международната космическа станция, която преминава директно през тази аномалия в ниска околоземна орбита.
Учените се опасяват, че отслабващият интензитет на магнитното поле вътре в аномалията може да доведе до неизправности или къси съединения в технологичните системи на борда на спътниците, ако те бъдат ударени от високоенергийни протони от Слънцето.
Нарастваща загриженост за спътниците
Въпреки че тези удари могат да предизвикат само смущения на ниско ниво, те могат да доведат до значителна загуба на данни или дори до трайно увреждане на ключови компоненти, което принуждава операторите на спътници да изключват системите преди космическите апарати да навлязат в зоната на аномалиите.
Въпреки това, отвъд рисковете, изследователите смятат, че SAA е ценна възможност за изследване на сложността на земното магнитно поле. „Магнитното поле всъщност е суперпозиция от полета от много източници на ток“, обяснява геофизикът Тери Сабака от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА през 2020 г.
Учените предполагат, че аномалията може да произхожда от турбулентния поток на разтопено желязо във външното ядро на Земята, дълбоко под повърхността. Това вълнуващо движение генерира електрически токове, които оформят магнитното поле на планетата – макар и не винаги по напълно равномерен начин.
Огромен резервоар от плътни скали, известен като Африканската голяма провинция с ниска скорост на срязване, разположен на около 2900 км под африканския континент, се смята, че нарушава формирането на магнитното поле на Земята.
Това смущение, съчетано с наклона на магнитната ос на планетата, допринася за значителното отслабване, наблюдавано в региона.
През 2020 г. геофизикът и математик от НАСА Годард Вейджиа Куанг изказва предположението, че южноатлантическата аномалия (SAA) може да е резултат от отслабването на доминиращото диполно поле в региона.
Той обяснява, че локализирано поле с обратна полярност изглежда се засилва в рамките на аномалията, като значително намалява общия магнитен интензитет в сравнение с околните области.
Въпреки това учените са далеч от разгадаването на мистерията зад SAA и нейните последици. Последните проучвания обаче дават нов поглед върху това огромно явление.
Променяща се, еволюираща мистерия
Последните проучвания разкриват, че SAA не е статична. Проучване от 2016 г., ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли, установява, че аномалията постепенно се измества – констатация, потвърдена по-късно от проследяването на CubeSat през 2021 г.
Но движението не е единствената ѝ особеност. През 2020 г. учените откриват, че аномалията изглежда се разделя на два региона с минимален магнитен интензитет, което предполага по-сложна еволюция, отколкото се смяташе досега.
Въпреки че бъдещите последици от нея остават неясни, данните сочат, че аномалията не е отскоро.
Публикувано през юли 2020 г. проучване показва, че подобни магнитни смущения може да са възникнали още преди 11 милиона години, което предполага, че SAA не е непременно предшественик на пълномащабно обръщане на планетарното магнитно поле.
Неотдавна проучване от 2024 г. разкрива, че аномалията влияе и на полярните сияния на Земята. При наличието на толкова много въпроси без отговор, продължаването на наблюденията е от решаващо значение.
Както подчертава ученият от НАСА Тери Сабака, SAA се променя с течение на времето, което прави непрекъснатото наблюдение от съществено значение за усъвършенстване на моделите и прогнозите.
Източник: InterestingEngineering
