Вероятно сте срещали нарцисист или самия вие сте такъв?!
Нарцисистът смята, че е по-добър от всички останали, доминира в разговора и обича светлината на прожекторите. Но учените все повече осъзнават, че не всички нарцисисти са еднакви – някои всъщност са изключително несигурни.
В нов доклад на The Conversation, публикуван в отдела за личността и социалната психология, са описани отделните типове – и какво ги мотивира.
В класическата гръцка митология, ловецът Нарцис е син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Известен е с изключителната си красота и физика. Прорицателят Тирезий предупреждава родителите му, че единствения начин да доживее до дълбока старост е никога да не вижда лицето си. Един ден, докогато Нарцис се разхожда в гората, красивата нимфа Ехо го вижда и веднага се влюбва в него. Той обаче отхвърля любовта й, оставяйки сърцето й напълно разбито.
Има три различни версии, как продължава историята след това.
Според едната Нимезида, богинята на отмъщението, го наказва, заради всички жени, които е отблъснал. Един ден, връщайки се от лов, Нарцис вижда своето отражение във водата и се влюбва. Заслепен от любовта си, понечва да целуне образа си, пада във водата и се дави.
Друга версия гласи, че един херувим (ангел на любовта) е дълбоко влюбен в нимфата Ехо и разгневен от начина, по който Нарцис отхвърля любимата му, решава да го накаже, като го кара да се влюби в собственото си отражение.
А третата версия е, че самата нимфа Ехо моли Афродита за помощ, като желанието й е – един ден Нарцис да се влюби толкова силно в някой, колко тя в него и любовта му да бъде отхвърлена. Афродита чува молбата й и прави така, че Нарцис да се влюби в собствения си лик.
Нарцис умира от любов по своето отражение на повърхността на кристално чиста река, а на мястото където потъва се появяват красиви бели и жълти цветя, които и до днес наричаме нарциси.
Митът за Нарцис ни предупреждава за опасността от прекомерното самолюбие, самовглъбяването и липсата на съпричастност към другите.
Той оказва дълбоко влияние върху западната култура, изкуство и литература.
Нарцисизмът е също толкова популярна тема и в психологията. Английският лекар Хейвлок Елис за първи път идентифицира нарцисизма като психично разстройство в края на 19-ти век. Зигмунд Фройд счита нарцисизма за нормална част от развитието на детето, но твърди, че той може да се превърне в разстройство, ако продължи след пубертета до зряла възраст.
В съвременната психология нарцисизмът обикновено се концептуализира като личностна черта, която лежи в спектър. Някои хора са по-нарцистични, други не толкова. Нарцисизмът обикновено включва завишена оценка за себе си, чувство за превъзходство и липса на грижа за другите.
Този портрет на нарцисиста е познат, но не е единственият.
Грандиозен и уязвим нарцисизъм
В изследването на The Conversation, се разглеждат два типа предварително идентифицирани нарцисиста: грандиозен и уязвим.
Грандиозните нарцисисти са арогантни, доминиращи и екстровертни. Те са склонни да имат високо самочувствие, да бъдат смели и напористи и да се чувстват щастливи и уверени в живота си.
Уязвимите нарцисисти, от друга страна, са интроверти, невротични и несигурни. Те са склонни да имат ниско самочувствие, да са свръхчувствителни и да се чувстват тревожни и депресирани.
Тези два вида нарцисисти обаче имат и нещо общо – егоизмът. Те чувстват се имат право на специално отношение и привилегии и се отнасят към другите по антагонистични начини.
Може да успеете да разпознаете двата типа нарцисисти по начина, по който се държат в социални ситуации. Грандиозните нарцисисти са социално компетентни. Вероятно са доминиращи и очарователни. Уязвимите нарцисисти, от друга страна, са по-малко социално квалифицирани. Нещо повече, докато грандиозните нарцисисти са откровени и категорични в преследването на целите си, стремят се да постигнат максимален успех, уязвимите са плахи и отбранителни, и се стремят да сведат до минимум неуспеха.
В изследването са проследени социалните мотиви и възприятия както на грандиозните, така и на уязвимите нарцисисти, и по-специално техните желания да получат социален статус и социално приобщаване.
Социалният статус е мястото, което заемаш, дали получаваш уважение и възхищение от страна на другите членове на обществото. Той включва открояване и възприемането ти като важен човек в социалната йерархия. За разлика от това, социалното включване се отнася до това да бъдеш харесван и приет от другите. Той включва доброто приспособяване към другите като част на социалната общност.
Всеки човек може да има или да желае както статус, така и включване, само едното, или нито едно от тях. Например, в телевизионното предаване „Симпсън“, характерът на г-н Бърнс има висок статус, но не е особено харесван и приет, докато характерът на Омир Симпсън е харесван и приет, но няма висок статус.
Проведени са две проучвания. Резултатите показват, че както грандиозните, така и уязвимите нарцисисти силно желаят социален статус. Интересното е, че грандиозните нарцисисти смятат, че са успели да получат този статус, докато уязвимите нарцисисти смятат, че не са получили статуса, който заслужават.
Нещо повече, грандиозните нарцисисти не смятат, че са постигнали социално включване, но и не го желаят особено. За разлика от това, уязвимите нарцисисти също не смятат, че са постигнали социално включване, но силно го желаят.
И двата типа нарцисисти жадуват за уважението и възхищението на другите. Но докато грандиозните нарцисисти са звезди на междуличностната сцена, триумфално завладяващи светлината на прожекторите, техният уязвим колега е някой, дебнещ отстрани, искащ да излезе на сцената, но не успяващ да получи, аплодисментите, които жадува.
Източник: The Conversation
