В продължение на десетилетия слушаме, че отслабването е въпрос на воля: яжте по-малко, движете се повече. Но съвременната наука доказва, че това всъщност не е точно така.
Повече за това след малко. Нека се върнем няколкостотин хиляди години назад, за да разгледаме нашите ранни човешки предци. Защото можем да обвиним нашите предшественици от миналото за голяма част от трудностите, които имаме със загубата на тегло днес – може би в крайния случай вината е на родителите.
За нашите ранни предци телесните мазнини са били спасителен пояс: твърде малко може да означава глад, твърде много означава забавяне. С течение на времето човешкото тяло става забележително добро в защитата на енергийните си резерви чрез сложни биологични защити, вградени в мозъка.
Но в свят, където храната е навсякъде, а движението е по избор, същите тези системи, които някога са ни помагали да оцелеем в несигурността, сега затрудняват отслабването.
Когато някой отслабне, тялото реагира така, сякаш това е заплаха за оцеляването. Хормоните на глада се повишават, желанието за храна се засилва и разходът на енергия намалява. Тези адаптации са еволюирали, за да оптимизират съхранението и използването на енергия в среди с променлива наличност на храна.
Днес обаче, с лесния ни достъп до евтина, калорична, нездравословна храна и заседналия начин на живот, същите тези адаптации, които някога са ни помагали да оцелеем, могат да ни причинят доста проблеми.
Скорошно проучване установява, че мозъкът ни също така има мощни механизми за защита на телесното тегло – и може някак си да „запомни“ какво е било това тегло. За нашите древни предци това е означавало, че ако теглото е било свалено в трудни времена, телата им са могли да се „върнат“ към обичайното си тегло в по-добри времена.
Но за нас, съвременните хора, това означава, че мозъкът и тялото ни запомнят всяко наддаване на тегло, сякаш оцеляването и животът ни зависят от него. Така че, след като тялото е станало по-тежко, мозъкът започва да третира това по-високо тегло като новото нормално – ниво, което се чувства длъжен да защитава.
Фактът, че телата ни имат тази способност да „запомнят“ предишното ни по-високо тегло, помага да се обясни защо толкова много хора отново качват килограми след диета. Но както показва науката, това възстановяване на теглото не се дължи на липса на дисциплина; по-скоро нашата биология прави точно това, за което е еволюирала: защитава се от загуба на тегло.
Хакерска биология
Именно тук някои лекарства за отслабване дават нова надежда. Те действат, като имитират чревните хормони, които казват на мозъка да ограничи апетита.
Но не всеки реагира добре на такива лекарства. За някои страничните ефекти могат да затруднят приема им, а за други лекарствата изобщо не водят до загуба на тегло. Често се случва също така, след като лечението спре, биологичните фактори да се завърнат, заедно със загубеното тегло.
Напредъкът в изследванията на затлъстяването и метаболизма може да означава, че е възможно бъдещите терапии да намалят тези сигнали, които връщат тялото към първоначалното му тегло, дори след периода на лечение.
Изследванията показват също, че доброто здраве не е същото като „добро тегло“. Например, упражненията, добрият сън, балансираното хранене и психичното благополучие могат да подобрят здравето на сърцето и метаболизма, дори ако числото на кантара едва се движи.
Подход, обхващащ цялото общество
Разбира се, затлъстяването не е само индивидуален проблем – необходим е подход, обхващащ цялото общество, за да се справим истински с първопричините.
Изследванията показват, че редица превантивни мерки биха могли да променят нещата – инвестиране в по-здравословни училищни хранения, намаляване на маркетинга на нездравословна храна сред децата, проектиране на квартали, където ходенето пеша и колоезденето са с приоритет пред автомобилите, и ресторанти със стандартизирани порции храна.
Учените също така обръщат голямо внимание на ключови етапи от ранния живот – от бременността до около седемгодишна възраст – когато системата за регулиране на теглото на детето е особено гъвкава.
Всъщност, изследванията са установили, че неща като това, което родителите ядат, как се хранят бебетата и ранните навици на живот могат да оформят начина, по който мозъкът контролира апетита и съхранението на мазнини в продължение на години.
Ако искате да отслабнете, все още има неща, които можете да направите – главно като се фокусирате по-малко върху бързи диети и повече върху устойчиви навици, които подкрепят цялостното благосъстояние. Приоритизирането на съня помага за регулиране на апетита, например, докато редовната активност – дори ходене – може да подобри нивата на кръвната ви захар и здравето на сърцето.
В крайна сметка обаче, затлъстяването не е личен провал, а по-скоро биологично състояние, оформено от нашия мозък, нашите гени и средата, в която живеем. Добрата новина е, че напредъкът в невронауката и фармакологията предлага нови възможности по отношение на лечението, докато стратегиите за превенция могат да променят пейзажа за бъдещите поколения.
Така че, ако се затруднявате да отслабнете и да задържите теглото си, знайте, че не сте сами и вината не е само мързелът или волята ви. Мозъкът е вашият най-страховит противник.
Статията е подготвена от Валдемар Бримнес Ингеман Йохансен, докторант във Факултета по здравни и медицински науки към Копенхагенския университет, и Кристофер Клеменсен, доцент и ръководител на изследователска група в Центъра за базови метаболитни изследвания към Фондация „Ново Нордиск“ в Копенхагенския университет, за The Conversation
