Сигурно на семейни събирания често се разказват истории за детството ви. Всички, с изключение на вас, си спомнят колко пакостливи сте били като малки. Чудили ли сте се някога как така членовете на семейството ви си спомнят това, а вие не?
Тази неспособност да си спомним най-ранните години от живота си отдавна се смята за нормална. Скорошни изследвания обаче показват, че историята може изобщо да не е свързана с изгубените спомени, а по-скоро с трудности при възстановяването им.
Преосмисляне на детската памет
В продължение на десетилетия учените смятат, че бебетата не могат да формират трайни спомени поради незрялост на някои мозъчни структури, особено на хипокампуса.
Ново проучване, ръководено от Тристан Йейтс и колегите му, обаче оспорва това предположение. С помощта на функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) те изследват мозъка на бебета на възраст между 4 и 25 месеца, докато децата участват във внимателно разработени задачи за запомняне.
Задачите са прости, но показателни – на кърмачетата си показвани изображения на лица, предмети и сцени, след което по-късно са наблюдавани за признаци на разпознаване по време на невровизуализация.
Констатациите са ясни: когато бебетата навършат 12 месеца, мозъците им са способни да кодират специфични спомени.
Това предполага, че макар да не можем да си спомним първите няколко години, мозъците ни вероятно съхраняват тази информация през цялото време.
Любопитен случай на детска амнезия
Феноменът, при който човек не си спомня нищо от ранното си детство, е известен като детска амнезия.
Традиционно учените я обясняват с недостатъчното развитие на хипокампуса, който е от съществено значение за формирането на епизодични спомени. Но какво, ако спомените не са изчезнали, а просто са заключени?
Изследвания върху животни, по-специално гризачи, вече подсказват за тази възможност. При тези изследвания спомените, формирани в ранна възраст, остават запаметени в структурата на мозъка, но с течение на времето стават недостъпни без конкретни сигнали или външна стимулация.
С други думи, спомените все още съществуват, но са дълбоко заровени, а не изтрити.
Новото изследване с ядрено-магнитен резонанс на бебета се присъединява към тази гледна точка, като предполага, че човешките бебета наистина създават следи от памет, но с израстването им извличането на тези спомени става все по-трудно.
Сложността на паметта
Интересно е, че бебетата проявяват паметта си по начини, които не са толкова прости, колкото припомнянето при възрастните.
Бебетата могат да имитират действия, които са виждали преди, да разпознават познати лица и да реагират на определени повтарящи се стимули – все признаци на работа на паметта.
Досега обаче не беше ясно дали това поведение е свързано с хипокампуса или с други части на мозъка.
Новото проучване потвърждава, че хипокампусът наистина е активен по време на задачите за памет при бебетата, което показва, че това не са просто рефлекси или заучено поведение, а действителни реакции, основани на паметта.
Откритията задълбочават разбирането ни за начина, по който се съхраняват ранните спомени, и за причините, поради които можем да загубим съзнателен достъп до тях на по-късен етап от живота си.
Мозъкът ни не е забравил първите усмивки, стъпки или бебешко бърборене – те просто са скрити, може би в очакване на правилния ключ, който да ги отключи.
Това изследване също така отваря врати към разбирането на това как се случва загубата на паметта при възрастните. Ако ранните спомени са просто скрити, а не изчезнали, може ли да се крият и други „изгубени“ спомени при възрастните? Могат ли определени фактори или терапии да помогнат за възстановяването им?
Това проучване може да ни помогне да разберем по-добре състояния като амнезията и болестта на Алцхаймер.
Той ни напомня също, че човешкият мозък е много по-сложен и необятен, отколкото понякога си мислим – дори когато е само на 12 месеца.
Изследването е публикувано в списание Science.
Източник: InterestingEngineering
